Навремето толкова обичания сега от вас свят човек дядо Добри (Бог да го прости!) всеки ден, на своите 100 години, е трябвало да пътува от София до с. Байлово (и от Байлово до София) - по причина на това, че никой софиянец, предполагам, не се е сетил да му предложи подслон, та да е по-близо до "работното си място", именно катедралата със златните кубета. Не са се сетили да му предложат подслон и свещениците, разполагащи с какви ли не сгради наоколо, да, даже и на духовниците от Синода не им е хрумнала такава една мисъл, нищо че величаеха дядо Добри че им бил "най-щедрият спонсор"! :-( Представяте ли си пък това какво значи?!
Изтъквам "тия незначителни подробности" щото е многозначително и то ясно показва какви сте: докато дядо Добри беше жив, се отнасяхте по един начин към него, ясно как, а като умря, почнахте да се преструвате, да лъжете и лицемерите колко много го уважавате. Като толкова много го уважавахте защо никой от вас не се сети да предложи на стогодишния старец да преспи барем една нощ у вас - и да не му се налага да пътува до своето село?!
Питам само. Щот съм подъл много, затова ви задавам този тъй неприятен въпрос...
И ето сега въпроса на моя нравствен казус, образувал се около отношението ви към светия човек дядо Добри:
Като толкова много уважавахте дядо Добри защо никой от вас не се сети приживе да предложи подслон на стогодишния старец?
ДОБАВКА: Байлово е село в Западна България, Софийска област, община Горна Малина, на 43 км. източно от София. То е родното село на видния български писател Елин Пелин. Основано е в началото на XIX век от неговия прадядо Кара Станьо Иванов от село Поибрене, Панагюрско, който се заселва в пустото землище на някогашното село.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар