“Ние обиждахме българите, отнасяхме се към тях като към престъпници и после се чудехме защо не ни се хвърлят на врата. Даже в целомъдрието на техните жени ние намирахме признаци на неразположение към нас. “Моля ви се, дават всичко на турците, а от нас се крият!”."
(Написано от военния кореспондент Василий Немирович – Данченко, който прекарва 5 месеца в окопите с войниците през 1877 – 1878 г. и от тях защитава в своите кореспонденции за читателите в Русия доброто име на българите, набедени от руските военни и като цяло от руските медии за “подлеци”, въвлекли Русия в проклетата война.)
Взето оттук: Руският кореспондент Данченко през 1878 г.: “Ние обиждахме българите, отнасяхме се към тях като към престъпници и после се чудехме защо не ни се хвърлят на врата” (Автор: Иво Инджев)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар