Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ: Един искрен човек никога няма да си помисли или да каже - "Благодарение на МЕН стана така" или "Добре, че бях АЗ... "... такъв тип самоизтъкване не е присъщо за него.
Това ще го чуете от онези, които вършат нещо, заради изгода или евтина слава. Такъв човек може би ви смята за по-нисши или иска да ви унизи...
Благородният човек ще помага, ще се жертва, ще се лишава и никога няма да го видите" да се бие в гърдите".... той просто ще се усмихва и ще се радва, че е допринесъл за нечие щастие!
Спокойна нощ!
Nadia Rangelova: Точно!
Елица Иванова: Самата истина!
Ангел Грънчаров: Добре звучи (на пръв поглед, или погледнато на повърхността) изказването на г-н Ҋѻшєвѣ, но си позволявам да направя едно допълнение, което, да се надяваме, ще доведе дотам нещата да се видят в техния принципен план, в светлината, която ще покаже тяхната вътрешна и същностна цялост.
Добре де, разбира се, че е грозно самоизтъкването, но какво да правим ако някой човек НАИСТИНА има някаква заслуга, а пък обкръжаващите го, както обикновено става у нас (за жалост!) не оценяват приноса му, постижениуята му? Нали ЧЕСТНОСТТА (и ИСКРЕНОСТТА) изисква да му признаем заслугата, ала (най-вече и заради ЗАВИСТТА, което у нас е така разпространено!) НИКОЙ не прави това, напротив, всички си мълчат?!
В такава една ситуация поставен заслужилият човек, имащата съответните постижения или приноси личност нима няма право да има ЗАСЛУЖЕНО САМОЧУВСТВИЕ и с възпитателна цел (щото мълчащите за приноса му мълчат НЕСПРАВЕДЛИВО!) да каже нещо, което, естествено, ще прозвучи в ушите на всички като грозно, независимо от това, че е вярно, че съдържа в себе си истината?!
Е, аз лично смятам, че когато основателно някой има нужното самочувствие и изтъкне приноса си (след като другите около него се правят на изоглавени и не го признават!), то това не е грозно, стига, разбира се, да се прави с нужния такт. (А понякога, с възпитателна цел, той има дори и правото да го направи в крайно провокативна форма, то е за доброто на тия, дето не са склонни да признаят чуждия принос или постижения!)
Казвам всички тия неща не за да се заяждам, не за да споря заради самия спор, а защото у нас е твърде много разпространено неуважението към личността, у нас истински пълноценната и достойна личност дразни мнозинството, по тази именна причина ние често си позволяваме не само да не признаваме заслугите, но и да тормозим най-заслужилите си личности, да ги тъпчем, да ги обиждаме, да ги тероризираме. У нас, за жалост, личностното начало не се признава, у нас, напротив, властва тиранията на безличното и бездейно мнозинство, склонно към СЕИРДЖИЙСТВО - само да гледаме как други се мъчат нещо да правят, но и малкото си пръстче не помръдваме да ги подкрепим!
Ето затова и възразих, направих го по принципни и чисто нраствени подбуди или причини. Но е напълно възможно да бъда разбран съвсем криво.
Разбира се, повдигнатият въпрос заслужава по-голяма дискусия, за отпочването на която ще се радвам да съм допринесъл поне малко. Долових известна неприязън към личността, към личностното поведение в думите на г-н Йошевъ - и по тази причина се видях принеден да реагирам...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
13 коментара:
Ама няма ли и други да оценят по достойнство приноса му, постиженията му, освен съдът, разбира се?!
Калинов
Господин Грънчаров,предаванито Ви утре на живо, в студиото, ли ще се заснема, или ще е запис?
Утре едното предаване ще бъде наживо в студиото, другото ще бъде на запис... (На запис ще е предаването "На Агората...")
Другарко "Калинов", интересно е, че намесихте съда в "признаването на заслугите". Бихте ли си разяснила поне малко тъй дълбокомудрата си мислъ?
Господин Грънчаров, кога ще се проведе следващият Ви протест пред РУО-Пловдив, защото искам да дойда и да Ви подкрепя?
Учителя Дънов казва , че във висшите нива е невъзможно някой да каже -аз направих това. Всичко се прави от бога и се прави за бога. Другото е его с което всички религии (най вече будизма) се борят така неуспешно толкова години .
Единствената моралта и етична позиция по вашите "казуси" е сеирджийствуването. Аз го практикувам твърде много редовно.
Другарко, а Вие нима имате отношение към онова, което се нарича етика и морал? Нима? Да не сте се объркала нещо отново? Всички знаем, че Вие специално разбирате от етика и морал толкова, колкото магаретата разбират от военна музика...
Грънчаров, сбъркана ти е философията бе човече! Който прави безкористно добрини, той не се самоизтъква! Момчето много ясно го е казал. Ако някой иска непременно да знаят другите какво добро е сторил, в това вече има корист. Толкова ли е трудно за разбиране? По този повод и в Библията е писано: Каквото прави едната ръка, другата да не знае. Как беше за скромността, която краси човека:). Или го правиш умишлено само за да започне дискусия? Не си струва! Не се надявам да ме разбереш, но нейсе.
Боже, другарки, Вие вече и Библията ли цитирате!? Таваришч Ленин ще се обърне в гроба кат Ви чуй... пардон, он още не е положен в гроба, в Мавзолея ще се обърне! Другарко, а Вие все пак още веднъж опитайте да разберете какво именно съм казал, щот така нема смисъл да говорим...
Ангеле, прав си. Напълно подкрепям това което си написал. Подкрепям го не само на думи, но и с личния си опит. Можещия и успяващ човек много рядко се подкрепя от околните, даже обратното. Често се опитват да го унизят и да подценят постиженията му. Не бих казал, че е недостойно, понякога, когато се налага,човек сам да наблегне на постиженията си.
Господин Грънчаров, няма да оставя коментара Ви без отговор. Трябваше ми малко повече свободно време, за да седна и да дам един малък анализ.
Първо - уважавам мнението на всички (вашето не прави изключение)
Нека да се спрем на заслугата... Трябва ли задължително да търсим оценка и одобрение от другите? Да, ако става въпрос за заслуги на работа, примерно, разбира се, че ще търсим оценка и тя се изразява във възнаграждение и евентуално повишение.
Но аз визирам съвсем различно нещо, а именно това, че не трябва да има индивиди, които изкуствено да се определят като доминанти и да се държат така, сякаш от тях зависи съдбата на много хора.
И това, че ако правиш нещо - решил си да помогнеш, да направиш услуга или да използваш благоприятното си състояние за да ощастливиш някого, НЕ ТРЯБВА да го натрапваш и да казваш "Добре, че бях АЗ".
По това, което Вие пишете разбирам, че самият Вие сте станал жертва на подобни индивиди. Може и да греша. Просто предполагам. :)
Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ
Благодаря за коментара! За мен е интересно да проведем някаква що-годе съдържателна дискусия, защото тия въпроси са доста важни. Най-напред напълно съм съгласен с това, което казвате, когато човек прави някому добро, разбира се, че би следвало да го прави незабележимо, а не да се изтъква, да навира в очите на другите какво е сторил. Тук по този пункт спор не можем да имаме. ("Когато даваш нека едната ти ръка да не знае какво прави другата!") Аз обаче акцентирах, както си разбрал, върху това, че у нас масово не уважаваме постиженията на личностите, особено на успелите. В такава една тежка ситуация според мен е простимо един човек да се гордее с постиженията си, да не ги крие сякаш е страхлив плъх (и стига всичко да е постигнал със своя труд, ум и напълно честно!), това е неотделимо от естествената и свободна личностна изява. Стив Джобс или Марк Зукърбърк нима не излъчват законно самочувствие от това, което са направили и постигнали? Да, но те са в друга атмесфера, в Америка хората се радват на постиженията на способните и успелите личности, у нас не само им завиждат, но и ги мразят. Лчиният момент, заради който си мислите, че аз съм реагирал, е несъществен, ме ме интересува принципният момент. У нас следва коренно да си променим отношението към личността и нейните изяви. Следва да привикнем да уважаваме способните хора и да не се дразним от това, че имат подобаващото самочувствие... къде е доказано, че те трябва да бъдат унижавани?!
Публикуване на коментар