Поговорката "Приятел в нужда се познава!" звучи прекрасно, но се нея има нещо, показващо, че сме се объркали и тук - къде грешим?
Дали не свързваме приятелството пак с ползата, с използването на другия човек, на "приятеля" си? Може ли приятелите ни да са такива тъкмо защото са ни "безполезни", а са ни такива тъкмо защото ги ценим като личности, сами по себе си, извън "употребата" им? Употребиш ли човека какво става с него? (Може би става нещо подобно на вещите?!)
Истинският приятел дали не следва просто да го обичаме щото ни е "безполезен", единствената ни "полза" от него е, че с него ни е приятно - както и показва думата ПРИЯТЕЛ?
А "приятността" дали не е взаимна "полза", която в този смисъл е "безполезна"? Защото приятелството просто ни обогатява взаимно тъкмо като личности, чисто духовно, с неизчислими нематериални богатства, това са най-драгоценните богатства?
Дали не е уместно да припомня древно-римската пословица "Истината ражда ненавист, а подмазването (ласкателствата) - приятели!"?!
Искате ли да пофилософстваме малко, а? :-)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

3 коментара:
Между мъж и жена да има приятелство? Съмнявам се! Сигурно жената подсъзнателно търси отново мъжкар, като смята мъжът за приятел. А мъжът се пише за приятел до удобния момент, в който почва да сваля жената приятелка, тоест, целта не е приятелство.
При жените винаги има завист, помежду им, колкото и добри и близки приятелки да са! Има лицемерие, двуличност...и при мъжете често го има, но като цяло е по рядко срещано явление
Между мъж и жена приятелство истинско има!
Stoyan Ivanov
Ако мъжът е гей, а жената - лесбийка ли? :-)
Публикуване на коментар