Колегата-блогър и приятел Ники Димов е поставил интересна тема за дискусия, цитирайки една мисъл: виж Истина ли е това според вас?. Понеже, както обикновено става у Нашенско, когато някой постави въпрос за мислене, желаещи да се изкажат съвсем няма, т.е. настъпва напълно досадно мълчание, то аз се почувствах длъжен да наруша мълчанието (все пак сме човеци, нали така, а не... говеда, а не безсловесни животни?!), ето какво написах там като свой коментар (Надявам се и други да откликнат и там да се проведе една хубава дискусия по тия толкова важни въпроси!):
Не знам давате ли си сметка с това изказване колко много проблеми за осмисляне възникват, при това са изключително важни; ще изброя няколко:
- Какво означава "успяла жена"? Кога жената е успяла? Какво е успехът за жената? Има ли някаква разлика между успеха, какъвто е за мъжа - и успеха, какъвто е за жената?
- Поотделно ли трябва да успяват свързаните жена и мъж, т.е. жената и мъжа, които, да предположим, силно се обичат? В такъв случай успеха за мъжа (или за жената) не е ли същевременно и успех за мъжа (жената), когото (която) той (тя) обича?
- Ако обаче те успяват поотделно въпреки връзката си (примерно семейна, в случай че този мъж и тази жена са семейство), тогава това не води ли, че успехът на единия е загуба (провал) за другия?
- Моят успех не е ли успех в същото време и за моя партньор, жената, с която живея? (И обратното, именно нейният успех да е и мой успех?
- Ако под успех разбираме богатството (парите), ако моята жена е станала парично богата, това не прави ли и мен облагодетелстван от успеха й? Аз съвсем ли няма да се ползвам от богатството й? За какво обаче живеем заедно ако не да споделяме помужду си всичко - и успехите, и провалите? (Същите въпроси могат да се преформулират и в случай когато мъжът е забогатял или успял?)
- Ами ако мъжът (или жената) по начало е богат (беден) духовно, в духовно отношение, като личност и като душа? Ами ако единият е богат в това отношение, а другият - беден, как тогава това се отразява на живота им? Това несъотстветствие не е ли предпоставка за тоталния провал на отношенията им? Нима това ценностно разминаване не ги обрича на вечно неразбирателство?
- Ами ако по природа жените са родени материалистки, т.е. за тях нещата, парите, вещите са истински важното в живота? На мъжа не е ли отделено да носи сам товара на духовното, на духовността? Не е ли това вечна предпоставка за неразбирателствата (конфликтите) на двата пола? Мъж в истинския смисъл ли е оня, който е изневерил на мисията си да бъде духовно същество (търсещо истината, мислещо, разумно и пр.)? Само деградиралият в духовно отношение мъж ли е мъжът, който може да се сроди напълно с отдадените по начало на материалното жени? Мъжът и жената не се ли разбират само когато се отказват от своето изначално назначение? (Мъжът да бъде носител на духовното начало, една тежка, но благородна мисия, а жената да е отдадена на материалното, тя е носителка на живота, отговорна за продължението му и пр.)
И така нататък. Въпросите могат да бъдат все повече и повече, безкрай дори. Когато се замислим, въпросите нямат край. Приятно мислене ви желая! Ако се включат тук и жени, ще бъде прекрасно! (Ама надали ще стане, щото жените май бягат от тия тъй проклети и съдбовни житейски въпроси - защо ли е така? А може би и повечето мъже бягат от тях, дали не е точно така?)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар