Емил Гюров се чувства благодарен:
Днес ми писна да чета как СССР ни бил освободил от някакъв фашизъм. До днес смятах, че фашизъм е имало у нас след 09.09.44. Фашизъм и то с всичките му атрибути - концлагери, отнемане на права, убийства без съд и присъда, тотално информационно затъмнение, еднопартийно управление, планова икономика. Така смятах. Ама до днес.
Днес прочетох едно заглавие: "България нямаше да я има ако СССР не ни бил освободи!".
Напънах се да си припомня историята. Да си спомня имало ли е България преди да ни освободят? Ако пък е нямало, те как разбраха кого освобождават?
Аз доколкото знаех (до днес) на днешна дата 44-та г СССР ни обявява война. Ако са решили да ни освобождават защо ни обявяват война? На 05.09 ние вече не сме във войната. Войските на Трети Украински Фронт са известени, че могат да преминат безпрепятствено през територията на страната.
Въпреки това руснаците ни обявяват война и окупират България като оставят 37-ма армия като окупационен корпус в България. На това някои хора му викат "освобождаване".
Не са ни и питали. Направо си ни освобождават и туй-то.
После ни освободиха от елита на държавата.
Малко по-после ни освободиха и от златния резерв.
Сега ще ни освобождават от НАТО и САЩ.
Върви ни на нас. Късмет ни гони с моторетка.
Пак сме по-добре от Полша.Там Сталин и Хитлер се бяха разбрали да я освобождават.
Както и да е. Свободата е хубаво нещо. Важно е кой как я разбира, пустата му свобода.
И те така!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар