Направих си труда да извадя текста (субтитрите) понеже ми се стори, че поставя важни проблеми:
Хей, поздравления! Току-що спечели една лотария! Само че наградата не е пари в брой или луксозно пътуване, а е позиция в управлението на страната. И ти не си единственият късметлия, всички твои колеги-закононодатели са избрани по същия начин. Това може да ти се стори странен начин за изграждане на управление, особено пък на демокрация. Изборите за представители са основа на демокрацията, нали? Е, древните атиняни, които въвеждат самата дума, имат по-различна гледна точка: всъщност изборите играят само скромна роля в атинската демокрация, а повечето длъжности се разпределят чрез случайна лотария между доброволци. За разлика от представителната демокрация, често срещана днес, при която гласоподавателите избират лидери, за да определят закони и да вземат решения от тяхно име, Атина от V в. преди новата ера е пряка демокрация, която поощрява широкото участие чрез принципа "Хо буломенос" ("Всеки, който желае"). Това означава, че всеки един ит приблизително 30-те хиляди избираеми граждани може да присъства на Еклесията - народно събрание, провеждано няколко пъти в месеца. По принцип всеки от 6 хиляди граждани, явили се на всяка сесия, има право да говори пред своите съграждани, да предлага закон или да започва политически съдебен процес. Разбира се, тълпа от 6 000 души, опитващи се да говорят едновременно, не би била ефективно управление. Затова атенската система разчита също на управителен съвет от 500 члена, наречен Буле, който отговаря за дневния ред, модерацията и оценява предложенията, както и на стотиците съдени заседатели и магистрати, разглеждащи правни въпроси. Вместо да бъдат избрани или назначени, хората, заемащи всички тези позиции, са избирани чрез жребий. Тази система на случаен подбор се нарича избор чрез жребий (sortition). Единствените позиции, които се разпределят чрез избори, били онези, за които се смята, че изискват особени умения, примерно военните генерали. Те са смятани за аристократични, т.е. управление на най-добрите. Обратното на демокрацията - управление на многото. Как възниква тази система? Демокрацията се развива в Атина след дълъг период на социално и политическо напрежение, белязан от конфликти между благородниците. Права, преди това ограничени сао за елита, като правото да се говори пред народното събрание и да се гласува, са споделени с обикновените граждани. А способността на обикновените граждани да се справят адекватно с тези задачи, става основна черта на демократичната идеология на Атина. Вместо привилегия гражданското участие се превръща в задължение на всички. Изборът чрез жребий и еднократна и къса мандатност предотвратяват образуването на управляващи класи и политически партии. По стандартите на 21 век атинското управление на мнозината изключвало ужасно много хора: за жените, робите и чужденците пълното гражданство е недостъпно. И когато изключим и онези, твърде млади за да служат, остават около 10-20 % от цялото население. Някои древни философи, включително Платон, омаловажават древната демокрация като беззаконие и управление на глупаците.
Но днес в света има толкова положително отношение към демокрацията, че дори изключително различни режими твърдят, че се основават на нея. В същото време някои оставят скептични като Платон относно мъдростта на множеството. Модерните демокрации се опитват да решат този конфликт като дават възможност на гражданите да избират тези, които смятат за по-подходящи да управляват от тяхно име. Но това носи със себе си други проблеми като влиянието на богатството и появата на професионалните политици с различни интереси от тези на своите избиратели. Може ли връщането на избора чрез лотария да доведе до по-ефективно управление чрез по-разнообразна и по-представителна група законодатели? Или съвременните политически дължности, подобно на атинските военни командири, изискват специализирани познания и умения? Може би е по-добре да не тръпнеш в очакване кога ще спечелиш място в управлението на страната си? Но в зависимост от това къде живееш може все пак да бъдеш изтеглен чрез жребий за участие в съдебно жури, гражданска асамблея или изследване на общественото мнение чрез обсъждане - все примери, доказващи, че демократичнитя принцип на жребия е оцелял до днес!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар