Можем ли заедно да организираме благотворителна кампания по даряването на книги и списания за читалищни и училищни библиотеки?

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В БЛАГОТВОРИТЕЛНА ДАРИТЕЛСКА КАМПАНИЯ, СВЪРЗАНА С КУЛТУРАТА - С КНИГИТЕ!

Вчера писах за случката в книжната борса в София, оказа се, че разпространителската фирма (която от години ми разпространява книгите и издаваните от мен списания!) иска да ми върне и книгите, и списанията - понеже нямало вече никакво търсене, нямало вече никакви печалби, моите книги само им пречели; връщат ги на мен, автора и издателя, та да си ги удрям, дето се казва, в главата!

И сега в тази връзка за мен възникна твърде интересен и изразителен казус, свързан с ширещата се бездуховност (чалгизация) на свидното ни отечество: какво да правя с книгите си, с купищата непродадени книги и списания, които съм издавал през годините?! Дали да не организирам някаква разпродажба на поевтинени книги? (Но кой у Нашенско ще ти даде някакви мизерни левчета за толкова непотребно нещо - каквото е философската или психологическата книга, книгата за духовните неща?!) В Мрежата или на някой площад ли да ги изкарам и да започна да ги раздавам на принципа "Две книги за левче - и едно списание бакшиш!", знам ли, а, какво ще кажете вие? Но знам едно: трябва жив или мъртъв да се отърва от тия свои оказали се съвсем непотребни книги и списания (в които има чудесни текстове, писани от велики философи, от Хайдегер, Мамардашвили, Камю, Сартр, Ясперс, Ницше, от кого ли не!)!

Та ако ви хрумне нещо около проблема как да се отърва от книгите си, ще съм ви благодарен да ми кажете. Аз много от тия свои книги съм подарявал на читалищни и училищни библиотеки, градски и селски, но как да ги изпратя на други такива библиотеки - щото изпращането все пак струва пари (които сега съвсем не мога да си позволя, учител съм, при това работя на половин щат в чужд град, където плащам квартира и пр., щото властта ме уволни и остракира от града, в който живея, именно Пловдив)? Дали пък да не призова разни хора от градове и села ако искат да дадат поръчка да им пратя дарени книги за тяхната читалищна или градска библиотека, а те само да поемат разходите за доставката?

Това май е идея, ще опитам да организирам такава една благодетелна кампания. Ще си даря всичките книги на библиотеките по села, паланки и градчета. Само ако обаче в тия села, паланки и градчета се намери някой човек, който да поиска да помогне като плати парите за доставката - и сам след това да занесе книгите до библиотеката.

Какво ще кажете за тази идея? Пари пак няма да спечеля никакви, но здраве да е! Поне да не отидат книгите нахалост, поне да не се похабят, поне да не станат храна за мишките.

Ето, обявявам кампанията си: иска ли някой да помогне да доставим колекция от мои авторски книги (и сбирка от броеве на издаваните от мен списания ИДЕИ и HUMANUS) на библиотеката в читалището или в училището на техния град или село? От вас се иска само да поемете разходите за доставката и да занесете след това пратката до библиотеката. Има ли такива доброволци, та заедно да направим нещо добро за културата в нашата тъй китна и приказна при това страна, наречена съвсем справедливо МУТРОЛАНДИЯ?!

Е, знам де, не ме мислете за наивник или за глупак, добре знам, че най-вероятно и от тази благотворителна кампания нищо няма да излезе: я се яви някой доброволец, я не! Но да проверим все пак какво ще стане, бива ли, може пък да е интересно и полезно?

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo