Търсещият щастие дали не се е отказал от свободата?

Един млад човек, на когото съм преподдавал философия преди време, снощи ми се обади по месинджъра за да дообсъди с мен един въпрос, който някога сме започнали да обсъждаме в час. Ето нашия кратък диалог по тема, която заслужава да бъде продължена - по която обсъжданията нямат край:

З.Д. каза: Вие ми бяхте учител. Докато преподавахте ми казахте нещо, над което още размишлявам. И искам да ви питам нещо.

Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Кажете.

З.Д. каза: Докато ми преподавахте ме попитахте какво е свободата аз си говорех със съученикът до мен и без да се замисля отговорих бързо нещо от рода на "Да ти се сбъднат желанията" за да продължа разговора си с него. Тогава Вие се усмихнахте и казахте "Ако желанието те води не си свободен!". Аз се замислих за 1 минута и после всичко изчезна, пак потънах в разговора с моя съученик.

Днешният ми размисъл:

Преследването на щастие се съдържа в самото определение за желание. А тогава когато желанието ме води означава ли че съм роб на своите желания?

Ако да означава че не съм свободен. С други думи когато преследвам щастието не съм свободен. Това означава ли че трябва да избирам между щастие и свобода? Ако съм прав във всичко горенаписано то значи че желанието за свобода е парадокс. А ако не съм то е защото дадох определение за желание, но не за свобода.

И ето защо ви пиша.

Въпросът ми е - Какво е свободата или по-точно какво е отношението й към щастието?

Аз мисля че всеки човек каквото и да прави се стреми към щастие.

Извън темата: сега разбирам защо искахте в час да водим дискусия.

С уважение и възхищение: З. Д.

Ангел Грънчаров каза: Интересен въпрос поставяте. Ще опитам да Ви отговоря. Щастието произтича от принципа за себелюбието и се основавава на заложените у човека склонности (потребността от получаване на удоволствия). В този смисъл стремящият се към щастие е подвластен на своята собствена природа. Той служи предимно на потребностите на тялото си. Стремежът към щастие обаче влиза в противоречие със съзнанието за дълг. Не сме длъжни да сме щастливи, длъжни сме да бъдем човеци, а това е нещо много повече от това да обслужваме своите потребности, сред които преследването на удоволствието стои на най-почетно място.

И сега идва този момент как се отнасят принципът на щастието и принципа на свободата? Ако се чувстваме обречени да служим на стремежите на своята природа към щастието не можем да сме пълноценно свободни. Излиза, че свободата по-добре се свързва не с щастието, а със страданието. Животът е свобода и в този смисъл животът е страдание. А когато сме щастливи не сме свободни, така ли е?

Темата е огромна и ще мисля още. Ще ми е интересно какво ще кажете дотук. Коя година сте завършил училището? Интересно ми е колко години са минали и сега пак сте се захванал да философствате. Което е хубаво, разбира се...

Истината се ражда в диалога, в дискусиите.

З.Д. каза: Випуск 2017.

Ангел Грънчаров каза: Точно защото човекът винаги предпочита щастието пред страданието, по тази причина щастие и свобода се отричат, са несъвместими...

З.Д. каза: Благодаря ви за отговора!

Ангел Грънчаров каза: Няма нищо...

З.Д. каза: Ще мисля още по темата свобода.

Ангел Грънчаров каза: За да сме свободни се налага не само да мислим за свободата, но и да живеем с нея... Успех!

З.Д. каза: Благодаря. Ако имам въпроси. Тоест не въпроси. А ако искам да коментирам нещо ще се радвам да е с вас.

Ангел Грънчаров каза: Да Ви кажа още нещо, сега, на спокойствие - понеже снощи не бях настроен много. Желанието за свобода е особен род желание, не е като другите ни желания. Аз бих го нарекъл фундаментален копнеж за пълноценен живот. Подобно чисто и духовно желание е копнежът за истина - стремежът към истината или към доброто. Копнеещият за свобода всъщност копнее за пълнота на съществуването си - без свобода животът ни няма нужната за човека завършеност, цялост. Между желанията ни, тези на тялото и на душата, има някаква йерархия, субординация, отделният човек въвежда тази организация, с което придава насоченост на живота си. Всъщност свободата се свежда до постоянната ни възможност да избираме някои желания пред други, да се отказваме от някои желания заради други свои желания, на някои желания да даваме приоритет, предимство, а други да отиват на по-заден план. Истински свободният човек умее да прави това така, че да не попадне под властта само на едни желания, отказвайки се напълно от други. Когато някой род желания почне да властва над човека, т.е. човекът е загубил възможността да се откаже от тях (дори и само временно), такива желания стават нещо като господар на човека, той пък почва да им робува. Един вид се стига до тирания на тези желания над човека. Който забравя за други желания на душата си, обърнал им е устойчиво гръб.

Примерно за да не си нарушиш комфорта, за да си спокоен преставаш да реагираш, примерно, спрямо мерзавците, почваш да си мълчиш, стигаш до деградацията да жертваш достойнството си като, да речем, започнеш да се подмазваш на властващите, на началниците и пр. В нас е заложен инстинкт за истина (нали човекът е разумно същество), е, този инстинкт те задължава да реагираш когато някой лъже или постъпва недостойно, да, но за да не си нарушиш комфорта (щастието), не реагираш, а си мълчиш. И ставаш мижитурка. Щастлива жижитурка. Чието щастие е илюзорно и мизерно. Щом си човек, трябва да се причиняваш някои неудобства в името на ценности или идеали от рода на истина, добро, красота, свобода. Животът на пълноценно свободния човек е борба за такива по-висши неща. Ако нехаем за тях рискуваме да почнем да приличаме на животните. Те са непрекъснато щастливи, нали така? Пълно е с човеци, чието щастие наподобява щастието на животните. Да си човек обаче е нещо съвсем различно.

Казвам Ви това, евентуално може да Ви помогне да решите вълнуващите Ви проблеми. Беше ми приятно!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo