Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 28 ноември 2019 г.

Кой е ориентирът, който трябва да следваме: ако искаме да бъдем разумни, пълноценно живеещи, т.е. свободни човешки същества?


Ники Димов е подбрал една много вярна мисъл! За да сме адекватни на непрекъснато изменящия се живот ние, човеците, трябва да сме гъвкави в мисленето и в поведението си - и да не сме инертни, а динамични, активни, винаги открити към промените. Разбира се, има ценности, от които никога не бива да се отказваме, готовността за промени не значи, че имаме право да подритваме принципите и нормите на онази велика културна и цивилизационна (най-вече духовна и морална) общочовешка традиция, благодарение на която сме станали това, което сме. (За нас, европейците, това е традицията на Христовото учение, именно на религията на свободата - каквото по същество е учението на Христос, финдаменталното правило на което е: "Познайте истината - защото истината ще ви направи свободни!") Да, тъкмо на истината (и на доброто!) никога не бива да изневеряваме, те са ориентирът, който трябва да следваме - ако искаме да бъдем разумни, пълноценно живеещи, т.е. свободни човешки същества!



По повод на публикацията със заглавие Една интересна философска мисъл блога на колегата Ники Димов.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: