Как Сократ доказва безсмъртието на душата?

Искате ли да разберете как Сократ доказва безсмъртието на душата? Ако искате, ето, запознайте се, прочетете как става това:

Сократ: Душата е безсмъртна и за нея трябва да се грижим не само в настоящето време, наричано "живот", но и във вссички времена. И този, който не мисли за душата, за неяната вечност, го заплашват сериозни опасности. Да се освободи душата от оковите на тялото може само чрез смъртта.

Опонентът на Сократ: Разделяйки се с тялото, душата повече не съществува. А загива. И се унищожава когато човекът умира. Едва разделила се с тялото, тя се разсейва сякаш е дим, разлита се. Нея изобщо я няма. За какво да се грижим за душата..., смъртта е краят на всичко.

С.: Ако смъртта е край на всичко, тя щеше да е щастлива находка за глупавите хора. Умирайки, те наведнъж биха се избавили не само от тялото, но заедно с душата и със своите глупави наклонности. Душата не само е безсмъртна, но е и неунищожима.

- Това трябва да се докаже.

С.: Какво трябва да се появи в тялото та то да започне да живее?

- Душа.

С.: И така е винаги?

- А как иначе да е?

С.: Значи само трябва душата да овладее тялото и тя привнася в него живот?

- Е, да допуснем.

С.: А кое нещо е противоположно на живота?

- Смъртта.

С.: А как ние наричаме това, което се противи на смъртта?

- Безсмъртието.

С.: А душата противи ли се на смъртта?

- Е, да...

С.: Значи?

- Душата е безсмъртна.

С.: Значи го доказахме? Или ти така не смяташ?

- Жив да си, Сократе!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo