Защо датските деца са щастливи?

Из: В Дания часовете по емпатия са част от учебната програма

Преподава се емпатия на ученици от 6 до 16 години в датските училища

Безопасно е да се каже, че датчаните са щастлив народ. Всъщност, Дания последователно се нарежда в трите най-щастливи държави в света в доклада на ООН за щастие през последните седем години. Тайната за тяхното щастие може да произтича от тяхната образователна система, където през 1993 г. образователната програма в Дания въведе задължителни часове по емпатия.

Датските родители отглеждат щастливи деца, за да станат щастливи родители, които отглеждат щастливи деца

Това, което много хора не осъзнават е, че емпатията е научено умение и, че преподаването на емпатия от ранна възраст не само е доказано, че прави децата по-емоционални и социално компетентни, но също така значително намалява тормоза и може да им помогне да бъдат по-успешни като възрастни в бъдеще.

Всеки проблем е отворен за обсъждане и би могъл да бъде личен проблем или проблеми между отделни ученици или групи, какъвто и да било, дори несвързан с училището.

Останалата част от класа и учителят след това обсъждат начини за решаване на проблема. Учителят помага на учениците, като ги учи как да слушат наистина и да разбират другите. Когато няма повдигнати въпроси за решаване, групата просто отпуска. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo