По протежетата ще ги познаете, автор: Велиана Христова
Социалното министерство награди уникален мошеник в науката, трима зам.-министри на крака му връчиха приза
Това правителство наистина трябва да си ходи. Незабавно. Държавата е напълно разградена във всички области; законите се потъпкват поголовно; правила има, но не се спазват, а нарушителите са безусловно толерирани от властта. Ето ви един пресен пример от сферата на висшето образование, който е толкова парадоксален, че чак е абсурден.
Преди няколко дни сайтът "Порталът на Силистра" представи един от носителите на "Годишната награда за социална иновация - 2019" на Министерството на труда и социалната политика. В церемонията са участвали зам.-министрите от МТСП Султанка Петрова, Зорница Русинова и Лазар Лазаров. Награденият се казва Венелин Терзиев. Представен е в сайта дословно като "професор, доктор на науките, един от най-разпознаваемите учени в чужбина и редовен професор в Националния военен университет "Васил Левски във Велико Търново и Русенския университет "Ангел Кънчев". В сайта на МТСП пък е уточнено, че е научен ръководител на екип от Русенския университет.
Човек чете и не вярва на очите си. Въпросното лице стана обект на публикация в ДУМА още в края на юни 2018 г. - русенски бизнесмен, който успя за 4 години в различни вузове да получи научна степен "доктор"; три пъти да стане "голям доктор" (доктор на науките), да заеме длъжността професор в 4 различни висши училища и да преподава в тях 15 учебни дисциплини (от икономика и социални дейности до национална сигурност). Както и да публикува 1673 статии, да участва във всякакви конференции у нас и в чужбина, да се титулува "член-кореспондент" на частна руска академия, да участва дори в биеналето на хумора в Габрово. А паралелно да върти 7 фирми с обществени поръчки за по над 2 млн. лв. и проекти от еврофондове, както и 3 неправителствени организации, всичките с разнообразен предмет на дейност - от медицина до строителни материали. Дори е бил разследван за корупция с обществена поръчка за негова фирма от Великотърновската болница.
Главоломната "изследователска" кариера на Венелин Терзиев е невъзможна според всички закони, отнасящи се за висшето образование, за науката и за академичния състав. Дори само една дисертация за "доктор на науките" след получаване на степен "доктор" трудно се защитава за 4 години, камо ли за 4 месеца - при това три "големи" докторски защити накуп! Да не говорим как в същото време се заема длъжност "професор" в 4 вуза (недопустимо по закон) и как се написват 1673 статии - по 418 на година! И други медии също поставиха въпроса за "кариерата" на г-н Терзиев. Образователният министър Красимир Вълчев, разбира се, обеща проверка на случая, но... ни звук до момента, вече близо две години.
Преди около пет месеца решихме да помогнем на г-н министъра и публикувахме справка от информационния център НАЦИД за подвизите на великия учен, който едва ли има аналог в света по светкавична кариера. Терзиев става "доктор" във Варненския свободен университет на 2.07.2014 г.; след четири месеца - на 24.11.2014 г., получава диплом за "доктор на науките" от Националния военен университет "Васил Левски". Втори път става "доктор на науките" в Стопанската академия в Свищов на 7.10.2015 г. и трети път - в Бургаския свободен университет на 30.01.2018 г. Още на 29.09.2015 г. Русенският университет го избира за професор, той и в момента си работи там на тази висша академична длъжност. Продължава да е професор и във Военния университет, назначен там като такъв на 2.08.2016 г. (според нашето проучване, на 23.02.2018 г. героят ни заема длъжността професор и в Бургаския свободен университет). Единствено във Висшето училище по телекомуникации и пощи, което също го е направило професор (на 13.02.2017 г.), той е освободен от длъжността на 2.07.2018 г. Всеки, който има дори най-малкото отношение към висшето образование, би хлъцнал пред тези данни, които не оставят никакво съмнение, че става дума не за друго, а за велик комбинатор, Остап Бендер в българската наука. Проблемът обаче не е в него, а в онези, които са му дали баницата - във всичките тези висши училища рецензенти и научни журита са писали без свян, че той отговаря на изискванията на Закона за развитие на академичния състав, давали са му хвалебствени рецензии и са ръкоплещели на "постиженията му". А това показва само едно - че системата на висшето образование е дълбоко прогнила, че в нея минават без проблем всякакви закононарушения и че на студентите преподават какви ли не окичени с фиктивни титли персони. Ето затова преди 9 години министърът на ГЕРБ Сергей Игнатов ликвидира ВАК, която пречеше подобни научни иноватори да се катерят по академичната стълба.
Колкото до помпозното определение "един от най-разпознаваемите учени в чужбина" и до титлата "член-кореспондент", с която кичат Терзиев под път и над път, тя е от Руската академия по естествознание (РАЕ) - едно от над 100-те псевдонаучни частни формирования в днешна Русия, за което официалният руски Портал на докторантите и аспирантите предупреждава, че "РАЕ раздава измислени медали, дипломи за професори, член-кореспонденти, макулатура от псевдонаучни списанийца, прави конференцийки "аз на тебе, ти на мене", занимавайки се с шарлатански изобретения в стил "вечен двигател" и "жива вода", парамедицински услуги и пр.". Сайтът на Ростовския държавен университет пък направо предупреждава: "Внимание, мошеници!" и съобщава, че Европейската организация за противодействие на мошеничествата и корупцията (ЕОПМК) моли всички, които са получили награди от РАЕ със символика на Евросъюза, да се свържат спешно с ЕОПМК. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар