И вие ли жалите по идиотщините на социализмо-комунизма?

Из: Лъжата за хубавия живот в НРБ, Коментар от Георги Лозанов

"Колко хубаво ни беше в НРБ! Животът беше сигурен и спокоен, всичко беше безплатно." В България е в ход нова пропаганда на соца. Отново са се захванали здраво да лъжат за НРБ. А ловът на наивници явно е много успешен.

Соцносталгията изобщо не е някакво невинно пенсионерско умиление. Появила се след падането на тоталитарните режими в страните от бившия съветски блок, тя е закъсняла проява на тъй наречения Стокхолмски синдром. Той описва ирационално състояние, при което се привързваш към похитителя си, изпитваш дори съчувствие към него и си готов да го защитаваш.

Вярно е, че соцносталгията има и някои разбираеми психологически и социални предпоставки. Тя владее главно поколението, чиято младост („златните години”) е минала през социализма. Това съвпадение на време и място от само себе си идеализира режима - и гради подсъзнателния мираж, че ако обществото беше останало същото, и ти щеше да си същият като тогава. Естествена предпоставка на соцносталгията е и масовото разочарование от проточилия се с десетилетия преход. На никого не му харесва да сме „най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС”, но соцносталгиците извличат от това аргумент без връзка със здравия разум: щом сега животът е лош, значи преди е бил добър. Логиката е по-скоро обратната: животът сега не е добър, защото не успяваме да изживеем пораженията, нанесени от живота преди. Чак когато успеем, преходът най-сетне ще свърши.

Въпреки предпоставките обаче, соцносталгията едва ли щеше да се радва на популярност извън тясната среда на старата номенклатура и нейните приближени, ако не се поддържаше с бликаща именно от тази среда активна пропаганда. И вместо с годините да затихва, пропагандният ефект се засилва, защото пребиваваме във време на постистина, в което тече подмяна на фактите с лични мнения. Из медийното пространство и особено в интернет днес можеш да чуеш много повече мнения, оплакващи социализма, отколкото в края на миналия век. Но те трябва да са именно лични. Защото когато са партийни и им проличи политическият интерес (като при Корнелия Нинова с нейното „какво ни отне демокрацията”), историческата им несъстоятелност веднага лъсва.

Затова днешната пропаганда на социализма търси маскировъчни форми, иска да изглежда като разговор между приятели, представя се за разчувствана мемоаристика. Така минава главният номер на „мениджърите” на соцносталгията: за да не личи уродливостта на цялостния социален модел, животът тогава се представя в неговите емоционално-битови детайли, които навсякъде са повече или по-малко близки и действат предразполагащо. Дори животът в Северна Корея, сведен до всекидневни ритуали и детска глъч, ще звучи приемливо. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo