Как следва да бъде почитан генерал Луков - с факелно шествие или с панахида?

Къщата на генерал Христо Луков. Какво ли ще кажат днешните специалисти по обществените поръчки, ако видят едноетажната му къщичка. Ще има да се чудят, как през ръцете му е минало цялото превъоръжаване на българската армия след отпадането на ограничителните клаузи на договора от Ньойи сюр Сен, а къщичката е толкова малка. Ами, много просто – човекът е имал и чест и достойнство и най-вече чувство за отговорност.

Снимка: © Теодор Дечев

Teodor Detchev сподели връзка: Проблемът с „Луков марш“ изобщо не е в личността на генерал Луков. Проблемът е в „профила“ на организаторите на „Луков марш“ в днешно време. Съзнавам, че тази тема изглежда повече публицистична, отколкото научна, но тя заслужава да бъде дискутирана, дори и текстът да бъде приет от някои по-претенциозни читатели като много „ангажиран“.

ЕДНА ПАНИХИДА Е ПО-ЧОВЕШКА ОТ ФАКЕЛНО ШЕСТВИЕ

Тодор Марков: По отношение на генерал Христо Луков има сложен казус. Генералът има големи заслуги към българската армия. Същевременно той е привърженик на авторитарна система на управление и в конфликт с Борис III. Той е националист, който почва да се ориентира по Германия и Италия. По тези причини представителите на съюзниците го смятат за фашист и съответно налагат една едностранчиво негативна оценка за делото му. Но тя все пак има известно основание

Teodor Detchev: Генерал Луков никога не е бил в конфликт с Цар Борис ІІІ. Не знам от къде произтича тази измишльотина. Напротив, генерал Луков е "командирован" в СБНЛ за да успокоява изблиците на екстремистките елементи, каквито не са липсвали. Режимът на Цар Борис ІІІ е бил достатъчно авторитарен, за да няма генерал Луков възражения срещу него ... СБНЛ е опозиционна организация, но гетерал Луков е абсолютно лоялен към Царя, за това не може да има никакво съмнение.

Тодор Марков: Teodor Detchev Не знам, но срещнах точно обратното обяснение, че Луков е бил сприхав и властолюбив, че се е месел в кадровата политика на правителството и затова е бил принуден да подаде оставка и пенсиониран с "почести". Възможно е ти да си прав, но има и такива интерпретации

Teodor Detchev: Много приказки са се изприказвали по тази тема, но не може всяка лакърдия да се взима за чиста монета. Отделен въпрос е, че офицерите по онова време са давали и лична клетва лично пред царя. (Извинявайте за повторението ...). Във Военната академия показват залата, където Царят е приемал лично, един по един, всеки новопроизведен офицер. Темата е много дълга, но само ще отбележа, че на погребението на генерал Луков присъстват и Цар Борис ІІІ и княз Кирил, а легионерите не ги допускат, за да не стане някой инцидент. За сметка на това, те правят огромен шпалир по днешния булевард "Евлоги и Христо Георгиеви" (не съм сигурен как се казвал в този момент, може да е бил дори и "Адолф Хитлер" - ще сбъркам). В кадровата политика на правителството генерал Луков се е месел, защото е бил член на правителството. Има много неясноти около оттеглянето му от правителството през януари 1938 година. Всички говорят, че е засегнал и някакви корупционни интереси, но някои пишман автори измислиха легендата, че самият генерал Луков е искал да внесе някакви негодни танкове. За тези глупости вече стана дума - гледаме къщата на Луков и си отговаряме, колко заможен е бил... Така или иначе, той е отстранен от правителството, но е пенсиониран с огромни почести и с произвеждане в звание генерал-лейтенант.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo