И. К.: Г-н Грънчаров, днес изтървах кадъра на живота си. Ама сама съм си виновна от деликатност и притеснение. Видях ви в градската градина, с шлифера, очилата, побелялата коса и черен чадър, достолепен, като кадър от филм на Уди Алън. Все едно не бяхме е Пловдив, а в Сентрал парк. Толкова се впечатлих и притесних, че не успях дори да поздравя! Едва ли ще имам друг подобен шанс ... Би се получила страхотна снимка. Ами, това е! Приятна вечер ви желая! :)
Ангел Грънчаров: Аз също много съжалявам, че съм бил толкова замислен, че не съм Ви видял и не съм Ви познал. С мен това често се случва. Бързах и обикновено не оглеждам хората, затова е напълно възможно да сме се разминали без да Ви позная. А за снимката наистина съжалявам най-много аз. :-)
И. К.: Но сега, когато знам, че нямате нищо против една снимка, вярвам, че животът ще ни предостави нова възможност и тогава със сигурност няма да я пропилея! Бъдете здрав! :)
Ангел Грънчаров: Да, живот и здраве да е само!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар