... От една страна имате невежество... невежи хора се много, знаете, че има които си бутат стените, щото искат да си разширят нещо, хора, магазина... Вторият пласт е неспособността на глупавия човек да разбира собствената си глупост. Докато умният човек много често има съмнения дали е достатъчно умен, дали е достатъчно грамотен, дали достатъчно добро решение е избрал, глупавият човек никога няма такива съмнения. Глупавият човек никога не се мисли за глупав. Точка първа. Глупавият човек никога не си дава сметка, че в главата си има някакъв ошаф от нещо чуто, от някакви внушения, от някакви споделени от не знам кой комшия неща в главата му, и в техния микс той търси решения на проблеми. Ако си решава сам собствените проблеми, нали, ние казваме "Негов проблем, той си има личен живот!". Когато си поверил държавните проблеми на такива хора, нещата стават драматични. Хаосът в главата се проектира на всички равнища. Това нещо продължава вече... 15 години. То започна... даже според мене почти 20. То започна 2001 година във Вотрешното министерство. Нямаше такива явни проявни форми, външни, защото все пак там имаше и специалисти, които крепяха системата и възторга, и напора на главния секретар не можеше да развали всичко. Но то развали много неща. 2005 г. това се премести в Столична община...
Думи на Т. Дончева
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Тая някаква гербаджийка ли беше?
Публикуване на коментар