Защо "конкурсите" у нас просто "узаконяват" традиционното беззаконие?

По повод на отворено писмо на небезразличните граждани, публикувано под заглавието РАЗУМНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ГАРАНТИРАЩИ ЗАПАЗВАНЕТО НА АНОНИМНОСТТА ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА КОНКУРСИТЕ ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА, ОРГАНИЗИРАНИ ОТ РУО-ПЛОВДИВ, на имейла им се получи отговор от Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, който може да се прочете ето къде: Според Началничката на РУО-Пловдив не е необходимо да има демократичност, обективност и прозрачност при провеждане на конкурсите за директори на училища!. Нейният отговор откри важен дебат около начина, по който следва да се организират и провеждат тези конкурси за директори на училища - с оглед да се постигне такова уреждане на проблема, което да намали съмненията, че конкурсите са проформа узаконяване на традиционното в тази област беззаконие: властващите да си назначават винаги хора, които да се "от наште", било по чисто политическа, било по роднинска, било по приятелска, било по някаква друга, още по-недопустима линия. Наложи се небезразличните граждани, в тази връзка, да реагират отново; ето тяхното ново писмо, с което се продължава този нов епистоларен дебат, явяващ се продължение на многогодишен също такъв епистоларен предимно дебат:



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo