Защо това, че в нашата демократична общност не само спорим, понякога твърде разгорещено, но и се караме, е не само съвсем естествено, но е и дори прекрасно? - ето така формулирам под формата на въпрос основната си мисъл в този мой коментар. Да, отколешна истина е, че в споровете се ражда истината, е, значи е напълно естествено да спорим, а също така напълно естествено е това, че не мислим еднакво, че сме различни също е съвсем в реда на нещата, няма нищо лошо или чудно в това.
Разбира се, има и нещо лошо: да обявиш оня, които мисли различно, за "враг на народа" и да се опиташ да го изгониш от протеста, да го пропъдиш, ето това е лошото, това всъщност е комунистическият манталитет и подход: нетърпимостта към различията и раз-личностите (да си личност означава да си различен, на си индивидуалност!) е комунизъм, е ядро на комунизма, наред с ненавистта към свободата.
Трябва да се учим на демокрация, щото много често в думите ни прозират останки (рудименти) на комунистическото отношение към другия човек и към общия ни живот. Често става дори така, че хора, които се самообявяват за антикомунисти и демократи, в поведението си демонстрират без капка неудобство все същия неизживян, непревъзмогнат комунистически манталитет.
Та около тия неща разсъждавам, който иска да вникне, да изслуша изказването ми, което е една добра предпоставка за по-задълбоченото осмисляне на проблема.
Толкова, хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар