Из: Подмазвачите на духа на Съединението вкупом премълчават, че руската съпротива срещу него разединява българите и днес от Иво Инджев
Днешната 135 годишнина от Съединението на България от ранни зори е превърната в състезание между нашенски политици за подмазване на българския дух, който на 6 септември 1885 година води до истинското освобождение на България след като русификацията заменя 500 годишната османска окупация на българските земи.
В надпреварата за присламчване към онзи български победен дух на първа линия се изявяват днес премиерът Борисов, президентът Радев и кой знае защо го дублира вицепрезидентът му Йотова. Говорители на яростно русофилстващи партии, като АБВ, кметове и дори военни до един славят славното и без тяхната оценка събитие, което пребивава в нозете на изцяло русофилския 3 март, наложен като национален празник на България.
Всички текстове на политическите подмазвачи, посветени на Съединението, старателно избягват да отбележат днес, че Съединението е повратен момент в българската история, който по вина на готовите да слугуват на чуждата северна империя българи става истинското начало на разделението на българите на патриоти и русофили. Или както пише Симеон Радев за последвалите от Съединението събития във връзка с руския натиск срещу обединението на българите:
“Националисти и русофили стояха едни срещу други, настръхнали от взаимна омраза. Русофилите злорадствуваха от неуспехите на България и чакаха своя реванш от бъдещи сътресения на страната.”
Бомбата, която избухва и образува съществуващия и днес кратер на разделението на българите, се описва от Симеон Радев така:
“… от Петербург дойде нечаяно едно потресающе известие: една заповед на генерал Обручев предписваше на княз Кантакузина да си даде оставката от поста на военен министър и отзоваваше руските офицери, служещи в княжеството и в Румелия.“
И още:
“Управляющият английското консулство в Пловдив бе телеграфирал по изричната молба на временното правителство, че революцията е станала без съгласието на Русия, без нейно знание; че тя е била ускорена от руската вражда спрямо княз Александра и насочена срещу руското влияние. Отзоваването на руските офицери фиксираше окончателно антируската тенденция на българското национално движение.”
“Строителите на съвременна България”, том I, Царуването на княз Александра 1879–1886, книга пета: Съединението, глава V: Съединението и Великите сили, фрагмент 1-ви.
В наши дни магистърът по “Европейска интергация и развитие” от Института за европейски науки в Брюксел Димитър Милчев обяснява за (не)желаещите да знаят, че цената на Съединението е разединението на българите заради руската политика. Той пише:
“Цената на този бурен копнеж по свободата обаче ще бъде единството на младото българско общество. Както от хиляди години българите отново ще се разединят, водени от чужди и свои интереси, като ябълката на раздора става позицията на руския императорски двор. Още от самото начало Русия не подкрепя Съединението, тъй като то се случва без нейно знание и не под нейното покровителство…" (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар