Умеем ли да различаваме ли право от криво, истина от лъжа, глупаво от умно?

 

Как да различаваме право от криво, истина от лъжа, добро от зло, хубаво от лошо, глупаво от умно, здраво от болно и пр.? Разсъждавам по този фундаментален, съдбовно важен въпрос. 

Обяснявам защо този въпрос е най-важният, възловият, от който зависи всичко останало. И показвам, да се надяваме убедително, докъде се стига когато сме допуснали у нас да се стигне до тирания на простаците, на измамниците, на лъжците, на крадците, които, понеже са на власт, бива възприемани от малодушните, от наивните, от немислещите, от безчувствените, от зомбираните, от хората с изкривени, неверни представи за "добри управници", моля ви се! 

По тия и подобни въпроси говоря и казвам какво мисля. Вслушайте се ако искате. Ако искате да се освободите от неверните си представи трябва да започнете да се вслушвате в приказките, които ви говорят хора като мен, които през годините са показали, че са правдолюбиви, че са свободолюбиви, че са порядъчни, такива хора не са си продали душите, работили са съвестно и прочие. 

Толкова тук. Останалото - в клипчето. 

Хубав ден ви желая, до нови срещи! И бъдете здрави! 

(Не се плашете толкова от корона-вируси, а се уплашете най-вече от това да не ви е поразил отдавна ВИРУСЪТ НА БЕЗСМИСЛИЕТО, вирусът на немисленето, който е значително по-опасен от всякакви други вируси и болести...)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo