Имам питане, а то е:
- смятате ли, че избирането на учители по обявени свободни места са коректно избрани, без предварително да е избран същия, което обесмисля като цяло "конкурса" за всички участници.
И ако съмнението ми е вярно, че е така,в коя полза ще са полезни тези колеги?
За образованието или за съответното ръководство?
МОЯТ ОТГОВОР: Аз ще си позволя да кажа (щото от 6 години постоянно кандидатствам за учителско място и все не ме харесва нито един директор, нищо че имам примерно Първи клас-квалификация!), че по моите наблюдения се назначават за учители само ония, които имат било партийни протекции, било роднински, било приятелски "връзки" и пр., а при отсъствие на такива и подкуп помага, т.е. корупцията при назначаването на учители у нас е страшна. Общо взето при това положение директорите съвсем не се вълнуват от реалните учителски качества на кандидатите - или това е нещо, което като критерий за назначаване е на последно място. Това ми е впечатлението и наблюдението. Този ми и изводът от моята одисея при кандидатстване за учител. (Иначе имам 32 години непрекъснат учителски стаж, сега съм на 61 год., т.е. имам още три години и нещо до пенсия!).
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Лично аз, да. Нямам сили и желание да се боря с вятърни мелници. В бг търсим място за човека, а не подходящия човек за дадено място, така че за какво вървене напред да говорим. Всичко е точно...на хартия.
Katya Vassileva
На директорите са дадени права и те си ги използват. Попитайте министъра.
Dobrina Spasova
Да, но като имат права, директорите за какво ги използват като решават кой учител да назначат: за доброто на учениците, за истински качественото им образование ли мислят най-вече - или мислят за това да им е спокойно, да нямат проблеми, да намерят сивичък, но пък послушен изпълнител, т.е. своя си ли интерес следват, или този на училището (учениците)?
Миналата година участвах в 2 нагласени конкурса. Естествено не в моя полза. Наистина "биех" всички кандидати, с доказани постижения, но това няма никакво значение. Омерзена съм! Нека са им честити новите "учители". Жалко за децата. Само родителите са загрижени за доброто образование на децата, но рядко се опълчват срещу някой учител. Аз като родител съм го правила, като класен ръководител - също.
Иванка Косева
Права сте. Цари пълен директорски произвол при назначаването на учители. Назначават си когото искат, никога обаче без съответните протекции. Случаен човек не назначават, а само "от наште". Директорите обикновено се вълнуват единствено от собственото си добруване и от благинките на властването, слабо ги интересуват такива неща като качествено, съвременно обучение на младите и пр. Най-големите некадърници, понеже не стават за учители, се мъчат по нечестни начини да се докопат до директорско място, и след това десетилетия вредят, обкръжавайки се със себеподобни. Това е един от най-важните фактори за агонията на образователната система.
Публикуване на коментар