Ето какво казах на един отказал се решително от мисленето роболюбив нашенец, който вярва, че предците му били роби, че представата за "турското робство" е светиня, до която не бива да се докосваме за да не я оцапаме, че това, че сме потомци на "петвековни роби" било основание за патреотична, моля ви се, гордост; вярвайки в тия идиотщини, този нашенец съвсем не се усеща, че самият той е станал техен роб; та значи му казах следното:
- Човек може да е роб на тъпи представи за историята и за живота. Човек може да е роб на собствената си умствена инертност, на мързела и неспособността си да мисли. Хрумвало ли Ви е понякога за такава една възможност? Човек може да е роб на инстинктите си. Или на тялото си. На желанията си, примерно на сексуалния си нагон. На глупостта си човек може да е роб. Възможности за робуване бол. Пълно е в днешно време с всякакви роби. Примерно има много робуващи на вещите (коли, телевизори, компютри, дрехи...). Да речем купуваш си лека кола и почваш да й робуваш и слугуваш, не колата служи на теб, а ти почваш да й служиш или да й робуваш. Или да станеш роб на компютъра си, на компютърните игри примерно.
Затова в днешно време е същинска рядкост да срещнеш човек, за когото думата свобода не е само дума, рядкост са ония, които разбират свободата и се ползват от нейните шансове. Защото действителната свобода се изразява в действия, тя е живот, а не само дума или понятие, спрямо което изпитваш пълно безразличие и неразбиране, сякаш си животно, а не човешко същество. У нас е пълно с роби на... държавата, които чакат държавата (менте-политиците, оправячите като Боко Борисов и Слави Трифонов!) да ги оправи - и то веднъж завинаги.
Взехте ли да вдявате малко от малко кога човекът е роб и кога е свободен? Имате ли поне малко предчувствие що е това свобода, да речем, на мисълта? Или на словото? Когато робуваш на някаква ограничена представа се случва това, че въпросната представа (примерно за това, че "комунизъмът е много хубав"!) се е превърнала в твой господар, а ти си станал нейн жалък роб или поне слуга.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар