Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 31 октомври 2020 г.

Как е възможно да обезумееш дотам, че да се възхищаваш на "живота" и "образованието" при социализмо-комунизма!

Другарката, която във Форум за свободно обсъждане на образованието (учители - общество) се провикна колко "бляскаво" било образованието при социализмо-комунизма, срещна отпор; ето дискусията по този пункт досега, израл съм най-важният по моя преценка момент (останалото можете да прочетете там!): 

Явор Ганчев: Така е, няма да оставяме някакви си факти да ни пречат на пропагандата я!

Деница Данева: Явор Ганчев моята публикация ли е пропагандата? Моят пост е моята истина и не виждам какъв е проблемът. 

Явор Ганчев: Това, което наричате "ваша истина", е пропаганда. Няма ваша и наша истина, едно нещо или е истина, или е лъжа. Няма проблем за нас, проблемът е за вас, че виждате, че лъжата не минава пред толкова много хора, но упорствате да се излагате. 

Станимира Колева: Явор Ганчев много ми харесаха думите ви, че "едно нещо или е истина, или е лъжа". Много правилно. Кое е доказателство за това, едно нещо дали е истина или лъжа? Резултата! Всекидневно комуникирам с всякакви хора, от всякакви държави, етноси, възраст и религия. Всеки е уникална личност и всеки човек има своите прекрасни качества. Във всеки човек намирам нещо, над което да му се възхитя, защото ги опознавам докато комуникирам с тях. Междувременно откривам висок интелект във възпитаниците на социализма и удивяваща ме дебилност във възпитаниците на капитализма. Разликите в етиката и морала са също фрапантни. Това е резултата. Виждам го всеки ден. Резултата от образованието на две системи. 

Явор Ганчев: Станимира Колева, сегашните проблеми не са сегашни. Сегашната образователна система не е резултат на сегашната обществена система, а нереформиран остатък от социализма, който, напълно закономерно, не работи, защото наоколо няма социализъм. Всъщност не знам има ли смисъл да се говори, при подобно безочие, че социализмът, чиито добродетели бяха завистта, кражбата и доносничеството, бил създал интелигентни и морални хора. Като бяха толкова интелигентни и морални, защо фалираха и обедняха? Злият капитализъм ли ги съсипа? Не, сами си фалираха, от много интелигентност и морал. 

Деница Данева: Явор Ганчев смятате, че въпросните "богаташи" са еманацията на морала и възпитанието ли? Защото иначе не разбирам как примерът Ви е относим към темата на публикацията, камо ли към тематиката на групата, в която е публикувана. 

Явор Ганчев: Деница Данева, не виждам нагоре някой да говори за богаташи, може ли да поясните, мерси. 

Деница Данева: Явор Ганчев и на Вас ли трябва да Ви кажа, че преди да правите толкова тежки коментари, все едно са меродавни, трябва да мислите. Значи не е моя истина, но не е и истина, а лъжа? Как обосновявате твърдението си, като изключим емоционалните Ви излияния? Конкретно - кое точно от това, които съм споделила в публикацията си и твърдя, че съм изживяла и правила, Вие ще докажете, че не съм изживяла и правила? 

Деница Данева: Явор Ганчев понятието "фалит" с каква социално-икономическа класа го свързвате? Или може би визирате трудещите се на договор като лица, които са фалирали? Допусках, че мислите, когато пишете нещо (поне що се касае до Вашите коментари). 

Явор Ганчев: Не твърдя, че чувствата Ви не са такива. Твърдя, че нямат нищо общо с действителността. А когато някой пробутва чувствата си като описание на действителността, това или е поезия/литература, или е пропаганда. Във Вашия случай не е поезия. Фалира цялата държава, три пъти, няма как да фалира някоя класа, тъй като собствеността на всичко беше държавна. Може сто пъти да кажете, че не мисля - това са сто адхоминема, а не дори и един аргумент. 

Деница Данева: Явор Ганчев, аз съм икономист по образование и ми е много интересно как обвързвате формата на стопанство и управление, с възпитаването на ценности и влиянието на образователната система върху тях. Изучавала съм различните форми на икономика в България през различните етапи на развитие на страната и подобни интерпретации като Вашите са табу за мен. Може да сте развил някоя нова икономическа теория, която не знаем. 

Деница Данева: Явор Ганчев не говоря за чувства. Знам добре какво значи тази дума и щом не съм я използвала, значи няма приложение от моята гледна точка. Когато изразявам позиция и се обосновавам не си позволявам свободни интерпретации на чуждата мисъл. Очаквам и другите да не го правят. Ако е невъзможно, то значи, че няма основа за градивен дори и спор. 

Явор Ганчев: Деница Данева, то е ясно, че са табу, иначе нямаше да се занимавате с пропаганда. По образование може да сте най-много марксистки политикономист, това не е икономическо образование. "Кое точно от това, които съм споделила в публикацията си и твърдя, че съм изживяла и правила, Вие ще докажете, че не съм изживяла и правила" - никой не спори какво сте изживяла и правила, а че го представяте като вярна картина на социализма и образователната му система. Ако ставаше дума за описание на реалността, щяхте да напишете "въпреки че по времето на социализма основни добродетели бяха завистта, кражбата и доносничеството, за мен социалистическото училище беше крепост на морала". И нямаше да се занимаваме толкова с вас... 

Ангел Грънчаров: Деница Данева Госпожо, съзнанието Ви обитава свят, който няма нищо общо с реалния - и е в дълбоко противоречие с истината, няма нищо общо с нея. Обитавате фантастичен, илюзорен, лъжлив свят, който няма нищо общо с истината за социализмо-комунизма, с реалността, която живяхме. Напълно вярно е твърдението на г-н Ганчев, че ни дърдорите пропагандни нелепици без да се притеснявате, че е аморално да се лъже публично. Но Вие дори не се притеснявате от лъжите си, а се гордеете със заблудите си! Сама сте заблудена, бъдете си каквато искате, но нямате морално право да лъжете другите - за да приемат Вашите заблуди. Вие сте едно комуноидно зомби, казвам Ви тази истината за да Ви помогна. 

Страшно е това, което Ви се е случило, госпожо, или, ако предпочитате, другарко. Страшна трагедия за човека е да се възхищава на "живота" при комунизма, когато това нещо, именно животът, тогава беше принципно невъзможен, щото комунизмът отрече и бесовски ненавиждаше тъкмо субстанцията на живота, именно свободата! Да твърдите при това положение, че "образованието" при комунизма (в условия на тотална несвобода!) било "бляскаво", е пълна глупост! Зрял човек да говори пълни глупости, е срамота! Срам поне малко нямате ли, ако акълът Ви е зомбиран напълно от комунистическата наркоза?! 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

6 коментара:

Анонимен каза...

Тогава образованието беше значително по-качествено и децата не излизаха така функционално неграмотни като сега. Съвсем друго беше.

Анонимен каза...

В общи линии прекрасно време беше.

Ангел Грънчаров каза...

Тогава целият народ беше зомбиран и беше фукционално неграмотен. Образованието беше така организирано, че да възпитава роби и мижитурки. Затова и сега този "човешки" тип продължава да доминира. Просто представите Ви за живота са тотално сбъркани.

Ангел Грънчаров каза...

Да, права сте, "прекрасно време" беше! Най-прекрасното нещо бяха концлагерите и телените огради по границите и стрелянето в гърба на бягащите от този "рай". Пардон, още по-прекрасно нещо беше храненето на прасетата с човешки трупове в Белене...

Анонимен каза...

Почти никой не беше функционално неграмотен. Всички получаваха съвсем прилично образование, а професионалните училища не бяха пълна лайнарница като сега. И като цяло животът беше далеч по-сносен.

Ангел Грънчаров каза...

Всички бяхте функционално неграмотни и мозъчно увредени, другарко, а някои ги държи още досега. Като Вас. Щот още обичате комунизъма, това ако не е увреденост, сполай му кажите!