"ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО" Е ЕДНА ИЗМАМА, чиято цел е да посее омраза
Книгата е написана от Антон Дончев по поръчка на "Съюза на писателите" през 1963-а и издадена 1964-а. Поръчката е идвала директно от ЦК на БКП. Отказват я титулованите Стефан Дичев и Андрей Гуляшки, както и други писатели. Приема поръчката младият Антон Дончев.
Книгата е поръчана във времената на поредната кампания по преименуване на българите-мохамедани. Целта й е пропагандно обезпечаване на кампанията на ЦК. Книгата е екранизирана с мащабна държавна подкрепа, с режиьор Людмил Стайков през 1987-а. Този път целта е да обслужи "Възродителния процес".
Мощната политическа подкрепа за този роман тогава, продължава и днес по инерция.
Антон Дончев е роден в Бургас, завършва средното си образование във В.Търново. Посещава Родопите за първи път, когато пише книгата за 45 дни.
Романът претендира за историческа достоверност, но всъщност се базира на един възрожденски фалшификат (житието на поп Методи Драгинов (поп Алигорко). Още през 60-те историците отричат достоверността на житието.
Историческите изследвания сочат НЕ за насилствена, жестока и бърза ислямизация, а за бавен, с векове, доброволен, обоснован от икономически мотиви процес. В Осмасната империя християните са плащали повече данъци от мюсюлманите (които са служели във войската). Мнозина приемат Мохамед, за да си спестят данъци. Османската администрация не е насърчава тези процеси, защото това означава подриване на данъчните й приходи, затова има случи на отказ.
Въобще в средните векове Османската империя има статута на религиозно толерантна страна. За разлика от Западна Европа, където 1/3 от населението на Германия е изклано в религиозните войни между протестанти и католици от 17-и век.
Именно този статус на Османската империя мотивира бягството на евреите от Испания в Солун.
Света Гора например столетия оцелява и се развива в пределите на Османската империя без сериозни проблеми. Паисий Хилендарски пише своята История в Света гора, в българския Зографски манастир, където брат му гради църква и обновява крило.
Рилският манастир пък развива богата книжовна дейност, там работи Неофит Рилски и изкарва "робството" спокойно, дори се разширява.
През 16-17-и век районът на София се развива толкова много с десетки манастири и църкви, че получава прозвището "Малката света гора". Днес наследството от тази дейност е все още налично, много църкви и манастири от онова време са изоставени, предимно в комунизма...
Пропагандният характер на "Време разделно" е безпогрешно уловен от чуждата критика. Затова Антон Дончев така и не се добра до престижна международна награда, въпреки мощната пропаганда у нас. А се точеше на Нобел...
Нещо повече, този поръчков фалшификат представя по срамен начин самите българи. Той е една гавра с българската гордост. Българите там са представени като едно безропотно стадо, което практически без съпротива е заклано като овце на центъра, на мегдана. Тъкмо духовникът на селото убеждава и води онези, които скланят да приемат Мохамед.
Този пропаганден роман и филм имат една единствена цел - да създаде ненавист, да разкъса тъканта на обществото, за да кърви, за да има кръв. Самата история на романа е историята на разделението, което разни политици целят, за да ни владеят.
Върху посятата омраза вегетират такива като Сидеров, Каракачанов, Валери Симеонов, Джамбазки. Във времената на "възродителният процес" - най-голямото престъпление срещу човека в българската история, тази омраза служи на един национален предател и жалка слуга на Москва Тодор Живков.
Днес тази омраза служи преди всичко на мекеретата на Кремъл. В истерията, която бълват тези "патриоти" остават скрити истинските ни проблеми - чудовищния грабеж и унищожение, на което сме подложени от Москва и нейните метастази в нашето отечество.
Цитати и източници по-долу в поста.
-----------------------------
Цветана Георгиева, rodopskistarini.com
През 1965 г. въз основата на джизие-регистрите от Западните Родопи Страшимир Димитров доказва, че ислямизацията не е резултат от една масова и насилствена кампания, заповядана от властта, а по-скоро от продължителен процес (Димитров, 1965, с. 82). Вера Мутафчиева отрича достоверността на посочената по-горе книга на Стефан Захариев и доказва, че българите-мохамедани от района на Чепино (Родопите) преминават във вакъфски статут (вид религиозна фондация) още преди населението в Чепино да приеме исляма – т. е. още през 1520–1566 (Мутафчиева, 1965, 115–127). Този статут е оказал голямо влияние върху икономическия и юридическия статус на селото, изразяващ се под формата на привилегии, а този факт очевидно не е бил известен на поп Методи Драгинов.
През 1977 г. се появяват редица дискусионни статии по повод истинността на Исторически бележник: Николай Хайтов изтъква несъобразностите в него, намира го за мистификация и се учудва от факта, че Петър Петров използва този източник като автентичен седем пъти в своите сборници (Хайтов, 1977, с. 104). Петър Маринов в списание “Родопи” разказва своите перипетии около установяването на автентичността на “Исторически бележник”, за да достигне до извода, че въпреки упоменаването на годината 1622 в пълното заглавие на бележника, той вероятно е писан през 1880 г. и то е “възсъздаден по памет” (Маринов, 1977, с. 30). Георги Кузманов намира за неправдоподобни главните събития и факти от “Бележника”, а също за неприемливи някои от цифрите, посочени в него (Кузманов, 1977).
През следващото десетилетие – 80-те години – езиковедът Илия Тодоров (Тодоров, 1984), както и Антонина Желязкова (Желязкова, 1990) в сравнителен езиковедски и исторически анализ стигат до извода, че Летописният разказ на поп Методий Драгинов е продукт съответно от началото или от средата на ХІХ в., когато в Европа циркулират подобни фалшиви истории.
През 1993 г. нашите учени получават достъп до османските регистри в Турция и правят фотокопия. В редица статии например от сборника “Мюсюлманската култура по българските земи” (1998) на базата на османските регистри на населението и данъчното облагане от ХVІ–ХVІІІ в. (хиляди документи, съхранявани в Османския архив в Истанбул и в по-малка степен в Анкара) се доказва, че разказите от “Летописния разказ на поп Методи Драгинов” и от “Исторически бележник” са фалшификати и мистификации. Регистрите, които са доста убедителен неутрален документ, още от 1516 г. сочат началото на бавен процес на помохамеданчване на Чепино, който ще продължи повече от две пълни столетия. Съгласно църковната история никога не е съществувала епископия Кръстогорие както и епископ Висарион (Кил, 1989, с. 59). Проучванията в архивите показват, че споменатите в Исторически бележник села Перуново и Нижнец всъщност не съществуват в османските регистри от началото на ХVІ в. С помощта на църковната география и османските административни източници, писани с практични, повседневни цели се стига до отхвърлянето като неправдоподобни на ужасите от Историческия бележник: “те са продукт на въображението от началото на ХХ в. И очевидно са писани с политически цели”. Изтъква се фактът, че всички регистри, включително и тези на джизието, посочват имената на свещениците, но името на Методи Драгинов липсва, което е още едно доказателство да се отхвърли достоверността на Летописния разказ (Кил, 1989, 62–63). С други думи 90-те години в науката с още по-сигурни доказателства е отречена достоверността на двата най-експлоатирани от Антон Дончев за написването на „Време разделно” исторически документа – Летописния разказ на поп Методий Драгинов и Историческия бележник.
На базата вече и на турските регистрите се отхвърля също тезата за “масовото помюсюлманчване”. Говори се за бавно преминаване към исляма през ХVІ в. “Ислямизацията като бавен, стабилен и доброволен процес е добре изразена в цифрите от ХVІ в.” (Кил, 1998, с. 77). За повратната точка, в която мюсюлманите стават мнозинство, се приема годината 1640.
-----------------------
Още за манипулацията "Време разделно" тук:
Даниела Горчева, mediapool.com
Ибрахим Карахасан-Чакър:
За поръчаното "Време разделно" и безсилието на българската историография,
Албена Хранова:
За поръчаното "Време разделно" и безсилието на българската историография
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар