Един млад човек, с когото се познаваме отдавна (зная го от дете) ми е написал тази нощ следния коментар под публикация в блога, в която във видеоформат обсъждам проблеми, свързани и с това как се преподава (и как трябва да се преподава!) философия в нашите училища; ето какво ми е писал той, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:
Скоро търсих твои видеозаписи на занятия по философия, но не ги намерих.
Ангел Грънчаров каза: Аз сега повдигам отново темата за това кой е верният, добрият, ефективният подход за обучението на младите по философия, иначе казано, как да помогнем на младите да почнат да се ползват от тъй обилните дарове на философстването. И в списанието, и в блога си, и в телевизионното си предаване ще се опитам да повдигна такава една дискусия. Тъй че може да се включиш в нея.
А видеозаписи на мои часове по философия има много, те могат да се намерят в блога ми, има линк към тях в менюто отдясно.
Във връзка с нашия разговор реших във фейсбук да поставя за обсъждане ето този въпрос:
Кой е верният, добрият, ефективният подход за обучението на младите по философия, иначе казано, как да помогнем на младите да почнат да се ползват от тъй обилните дарове на философстването?
И в списанието, и в блога си, и в телевизионното си предаване ще се опитам да повдигна такава една дискусия.
Тъй че всеки, който има отношение към проблема, независимо дали е учител, философ или не, ще може да се включи в такъв един твърде необходим по моя преценка разговор.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар