Защо си позволявам да давам такива уроци? Ами защото имам претенции, че знам какво е истинска журналистика в услуга на обществото, а не в услуга на поръчителя или в услуга на зависимости. В България има такава, но е капка в морето от мисирки – дръжки на микрофони, които ми е необяснимо защо се наричат „журналисти.“ Но поводът ми за този пост е конкретен – всъщност са два.
Първо, след като разбрахме кого прокуратурата е решила да изпрати да работят в прокуратурата на Кьовеши –последва пълно мълчание на медиите, освен обявените имена, които единствено са известни с това, че са неизвестни с борбата с корупцията по високите етажи на властта. Първото нещо, което медиите трябваше да направят е да ги осветлят един по един – да ги поканят – един по един или на групи да обяснят своята визия за това каква работа са свършили в България и какви са им приоритетите с работа с Кьовеши – да се обяснят пред публиката в ефир или в печата – да отговарят на върпоси, защото СА ДЛЪЖНИ – за най-скандалните случаи на корупция с кражба на евро средства в България, които те например биха преследвали като обвинители. Такива медийни изяви не последваха, защото никой не ги кани да ги пита. Избират се 10 каскетчета за Брюксел на тъмно, неизвестно на какъв принцип, но принципа е ясен след като Бойко Атанасов не е избран. Та мили мои мисирки, не знам защо си мислите, че не виждаме бездействието ви, което е толкова крещящо колкото и това на каскетатурата. Жалки сте!
Второ, откакто наблюдавам клетия медиен живот в България – виждам тотална липса на кооперация м/у действията на журналисти, които уж са от по-свестните, от чиято дейност има пу6лична полза. Работят си сами, не ги интересува какво правят останалите, високомерничат един с друг, правят се на интересни като чели на някой му пука. Аз лично съм изпитала подобно отношение към себе си неведнъж. Не че ми пука особено за сульо и пульо и аз не харесвам много хора като личности и не бих имала нищо общо с тях на лична основа, но когато се касае за общия граждански интерес с прежалвам да комуникирам и кооперирам. С някои се получава, с други не –с тези, които си мислят, че са някакви специални. Арогантни копелета сте, нищо повече – и от това губите не само вие. (Иначе много обичате да ми крадете постовете и да правите репортажи и "новини" от тях, и то само когато ви отърва!)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Напълно вярно и по двата пункта. По втория път искам да допълня, че наистина е така, ето един пример: преди години пред всички български т.н. блогъри (тогава се правеха нещо като "национални срещи-съвещания"!) аз изнесох лекция за т.н. "блогърско цунами", предложих, като някой каже нещо важно и значимо, другите да подемат проблема или темата, да го подкрепят, да разпространят тезата му и в резултат ще се получи именно нещо като "цунами"; излушаха ме, но на дело, на практика, никой почти не последва предложението ми. По тази причина няма и особен ефект от това, което правим. Разбира се, много пречи именно тази мания за величие у въпросните дейци на медийния фронт, независимо дали са журналисти или са само "звездни блогъри", с които наистина трудно се говори, камо ли пък да си взаимодействаме...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар