Защо мълчат учителите: какво говори, какво показва, какво значи тъй оглушителното мълчание на учителите?

Вчерашната сбирка-разговор или седенка с гражданина Пашев и с участието на един преподавател от Софийско... който беше вчера в с. Герман до София...

Георги Пашевъ

4 ч  · 

Това е вчерашната ми "седенка" с пловдивският Аристотел - Ангел Грънчаров по повод наболели проблеми в БГ училището.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР (написах го там, при Пашев):

Ангел Грънчаров

 Мерси за комплимента, много е задължаващ! "Пловдивският Аристотел", мале-мале, ама не съм го заслужил изобщо. По ми уйдисва да ме наричат "пловдивският Сократ", щото противниците на истината и на свободата и мен имат съвсем реалната възможност да ме убият, както навремето са убили Сократ. Пиша това, за да ядосам някои хора, щото те ще приемат моята и сократовата съдба като някаква "привилегия", но бих си позволил да ги запитам: а вие защо не направите нещичко и вас съдбата да ви възнагради с тази "награда" - противниците на истината и на свободата да ви убият?! А Аристотел е друг случай, когато атиняните го подгонват, че е възпитал тиранин (Цар Александър Македонски), той избягал, някои твърдят, че за една година се установил чак във Филипополис, дали е истина не е сигурно...

ДОБАВКА: Тазвечерната дискусия, както е излъчена наживо във фейсбук.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен... 

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo