Кой на кого трябва да е благодарен: българите на руснаците или руснаците на българите - и защо?

Защо руснаците мразят българите (грозна истина в три части)

Завистта е в основата на продължаващата вече три века атака на „братушките” срещу българския идентитет

... Трябва също да се има предвид, че през 1878 г. самите руснаци са определили своите войски като окупационни – също както и след Втората световна война. Какво, в крайна сметка, е Русия за българите – освободител или окупатор? ... 

... Кой би следвало да изпитва благодарност? Аз донякъде изясних въпроса за благодарността на България за това, което е получила от Русия. Да погледнем какво Русия е получила от България. 

1. Писмеността и висшия слой от руския речник. Всички възвишени руски думи като „вдъхновение“ и „достойнство“ са пристигнали заедно със свещените книги, донесени от българските свещеници. 

2. Православното християнство. Княгиня Олга е била българка. Йоан I митрополит Киевски и на цяла Русия и Киприян митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия са само двама от дългата поредица български първосвещеници на Украйна, Литва и Русия. 

3. Историята. Първият летописец на Русия е Йоаким Български. 

4. Държавността. Митрополит Киприян е бил вдъхновителят за обединяването на християните и борбата срещу Златната орда. Неблагодарността е налице, но тя не е там, където Вие я търсите. ... 

... Благодарността е тежко бреме. Единствено духовно издигнатите и интелигентни личности и народи могат да я понесат. Нищо учудващо, че на пръсти се броят руските интелектуалци като академик Дмитрий Лихачов, които са се опитали да измият срама от руската неблагодарност. Руските управници и огромното мнозинство от народа се държи според нашата поговорка „Да чакаш от умрял писмо.“ 

И тук проличава огромната пропаст между българския и руския манталитет. Повече от век ние пълним страната си с паметници на загиналите през 1877-78 г. чужди воини и кръщаваме улици, читалища и културни институти на хора, които не го заслужават – заради едничката идея, че техните сънародници все пак са направили и нещо добро за нас, колкото и то да се е случило против тяхната воля. 

За разлика от нас претендиращите за вечна благодарност техни потомци не притежават нито благородството, нито духовната широта на българите. Като народ ние живеем на принципа: „Направи добро, па го хвърли в морето.“ ...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: За руснаците, за руските империалисти най-вече ние, българите, дори не сме българи - ние за тях сме "братята славяни" или "православните братя", а пък Русия, знайно е, е обединителката на славянството, от което следва, че трябва да приемем своята участ: да бъдем присъединени към огромната империя като нейна "Задунайская губерния"; и за това, че не се е случила тази злокобна възможност трябва да бъдем вечно благодарни най-вече на Европа, а също така и на великите българи - Васил Левски, Стамболов, Захарий Стоянов, останалите борци за независимост на България, а също така и на българския княз, а след това и цар, именно Фердинанд (колкото и да е тъжно на някои да го признаят това, така е: самият факт, че в 1908 г. Фердинанд провъзгласява независимостта на България, България става Царство, а той - Цар, е такова страшно предизвикателство срещу руската имперска мания за величие, включваща и това да бъде ликвидирана веднъж-завинаги България, че ние, дето сега живеем в европейска - вярно, все още полу-европейска, ясно заради кой! - България, трябва да сме вечно благодарни и нему за мъжеството, за смелостта, за която той, Цар Фердинанд, плати немалка цена, а именно сам напусна трона, а пък и двамата му сина загинаха, дадоха живота си за България!). С едно изречение се постарах да кажа главното, макар че темата е огромна и още много трябва да се говори - докато и много не само руски, но и български глави не се излекуват от отровата на неразбирането и безчовечността, докато не освободят душите си от лъжите на нихилистичната, лъжлива и цинична, антиисторична, тъй унизителна за българите и българщината, имперско-русофилско българомразка митология...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo