Защо ни се налага да се учим на демокрация?

Владимир Бенев: На едната страна на кантара е Радев с неприемливото си съждение за Крим и куп други неприемливи действия и бездействия по време на мандата му, но и с ясно изразена позиция против Гешев и гешевщините, назначи министри, които за пръв път през последните 20 години ни дадоха надежда за нормално управление и нетърпимост към корупцията. 

От другата страна на кантара стои Герджиков с изразено безразличие към явлението Гешев, към побоя над студентите, небивалата борисова корупция скандалните разкрития за шкафчетата, Барселона-гейт... Няма достойнството да си признае, че е подкрепян единствено от ГЕРБ и ДПС, а само тъпо повтаря, че няма връзка с тях. 

Ангел Грънчаров: В този наш грешен и порочен свят няма пълни праведници, нали така?! Няма нито един безгрешен, е, добре тогава, а защо искате Радев да няма никакви грехове? Светец ли трябва да е президентът на България? 

Peter Tishkin: Няма лошо, че желаете да подкрепите военен, комунист, президент признаваш руска агресия, който заради личен интерес вкарва страната в проблеми. Четох толкова много постове от Вас срещу Русия и Крим в годините, но човек понякога на думи е едно, а на дела друго. Ваш избор, който ще приема. 

Относно министрите: Бойко Борисов, както виждате вече половин година с Бойко Рашков само си се смее и се прави на уплашен. Самата опозиция говореше: Бойко Борисов ни се смее отвън парламента. Такъв палач да имаш като Бойко Рашков, ако си Бойко Борисов. Прилича на плашило, но е... нищо. Ако надеждата за справедливост на демократите е в едно от най-гнусните имена на БСП от ранните години на 90-те, когато този Бойко Рашков привикваше хората протестирали на митингите на СДС, за да ги разпитва в участъците, значи има някаква перверзия в българина. Това е поздрав към тези 1 милион наши емигранти, които напуснаха България заради такива като Бойко Рашков. Заради комунистите. 

Относно Гешев. Лозан Панов много ясно обясни за Гешев и Радев. Панов е човека , който е най - добре разбира материята. Аз ако бях фен на Лозан Панов ,щях да взема под внимание мнението му ,поне за Гешев, ако не друго. И Панов ясно каза : Радев назначи Гешев. Имаше ходове. Не ги направи. Точка. 

Лозан Панов ще бъде тъжен да прочете поста Ви, че ще гласувате за Радев - за да борите Гешев. Ще бъде тъжен... защото е останал неразбран. От хората, които уж са му фенове. Какво остава от другите. 

Уважавам избора Ви да гласувате за журналист-цензор - другарката И. Йотова (издигнала се в БСП като скрила смъртта на 14 войника "Кървавото хоро", за да рекламира Жан Виденов!). 

За Герджиков няма да кажа нищо добро. Защото нямам. Освен, че не е човек на Борисов. На друг е. 

Нека всеки си гласува по симпатия. Ние нямаме друг капацитет. Но просто нека не се караме и не се разделяме още повече заради това, а да приемаме и да се уважаваме. 

Аз приемам и уважавам Вашия избор. Коментарът ми е по част от мотивите, които сте посочил. 

Ангел Грънчаров: Peter Tishkin Благодаря Ви за справедливия коментар! Аз също няма да споря. Прав сте. Така е. Но вземете предвид това, че в този наш земен свят идеални неща няма, нали така? (Идеалните неща са в идеалния свят на Платон, там всичко е съвършено и прекласно, тук обаче, на земята, работите стоят иначе, доста различно!) Е, по тази причина и Радев си има кусурите, които изтъквате. 

Да, той можеше да направи още нещо, че да не допусне Гешев начело на прокуратурата. Не го направи. Уплаши ли се, не знам. Можеше дори да си даде оставката, но да не подписва назначението на Гешев. Не го стори. Така е решил. 

Не е лесно да се вземат тежки решения. Ето, ние сега не можем да решим за кого да гласуваме, а на политиците се налага да вземат още по-тежки решения. 

И около Крим аз да бях на мястото на Радев щях да кажа и направя друго, но това е решил да каже Радев, това е негов избор. Не можем да чакаме той да говори и да прави това, което харесва на мен, на Вас, на Петко, Иван, Тодор, Николай и пр., на всички хора човек не може да угоди, нали така? 

Знам, че най-много се радват на Радев червените бабички, тия, дето ходят на "Копринка", да, не ми харесва, че той ходеше там, но какво да правя, ето, сега, заради нещо по-голямо от мен (ние, хората, сме смъртни, но България, да се надяваме, ще остане и след нас!) ми се налага да подкрепя Радев, с всичките му кусури и грешки. Това е, казах, няма съвършени неща, няма пълни праведници на този свят. 

Навремето, като съм гласувал за Желю Желев, нима той, уж демократ и пр., не направи още по-големи поразии - та се наложи ние, дето бяхме гласували за него, да ходим на протести и да му искаме оставката? (А тогава, по времето на правителството на Беров, му ръкопляскаха тия, които го плюеха преди това!) 

Така е при демокрацията: много и най-различни хора, принадлежащи на различни партии, имащи различни възгледи, въпреки естествените си различия да разговарят, да се сработват, да вземат общи и тежки решения, с оглед просперитета и достойния живот на цялото, на страната, на нацията. 

Трябва да се учим на това трудно нещо, а именно да участваме в демокрацията и въпреки нейните несъвършенства да подреждаме общия си живот съобразно потребностите на страната и нацията - да, ддемокрацията, въпреки всичко, може да ни помогне да си устроим живота и да заживеем в по-приемливи ЧОВЕШКИ условия. 

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo