НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ФИЛОСОФИЯТА
Иванка и Жак Асса
Доста време сме в София - градът, за който е в сила епиграмата на Иван Шишманов: „София, о ирония жестока, мъдростта в нея най-евтина е стока”. Да, но нашият активен живот е преминал в Пловдив. И като си спомняме за Пловдив, харесвахме философията - въпреки че преподавахме „точни науки”. Причините за това са две:
Първо, спомняме си как под ръководството на проф. Исак Паси започнаха да се издават философски книги, които ни запознаваха с философии, различни от единствено приетия тогава марксизъм. Второ, станахме добри приятели със свободомислещият и новаторски настроен преподавател по философия Ангел Грънчаров. Ако парафразираме Шишманов „за ирония жестока новаторът се оказа ненужен в новото училище”. Това ни кара да си припомним предишната си любов към мъдростта (философия в превод от гръцки значи „любов към мъдростта”).
В учебниците по професионална педагогика или по професионални методики се твърди, че има два вида учебни предмети - свързани с професиите и свързани с общата култура. Ако се оставят само „професионалните” учебни предмети, ще се изпълни твърдението на Козма Прутков, че ще се получи „несиметрично лице с една надута и с една хлътнала буза”.
От „общокултурните” учебни предмети може би най-отговорният е философията. Тя позволява да се опознае както собствената личностна ориентация, така и цялостното развитие на човечеството. При това един от най-важните философски принципи, поощряващи творческото мислене на личността, е формулиран от френския математик и физик Рене Декарт, спечелил световна слава със своите новаторски философски идеи: „поставяй всяко знание под съмнение” (което означава, че в науката не съществува „абсолютна истина”, а всичко трябва самостоятелно да се осмисли).
Сега да се върнем към методическите прийоми, които сме наблюдавали в часовете на Ангел Грънчаров (всички свои „свободни часове” Жак с разрешение на Ангел е присъствал в неговите часове). Написано от него учебно помагало има заглавие: ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (и подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират").
Любим похват му беше да постави някакъв философски проблем, като например „Що е мъдрост?”, след това да попита „Кой иска да каже какво мисли?”. Напомняме, че това се нарича майевтика или Сократов метод на задаване на въпроси с оглед подпомагане на раждането на истината (диалог, при който учителят задава въпроси и насочва ученика сам да достигне до правилното умозаключение).
Друг негов любим похват беше да организира публични дискусии на определени теми. Припомняме си две от тях на теми „Наука и религия” (в която освен нас участваше и инспектор от МОН София) и „ЛБГТ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендъри) парад - необходимост или вреда” (освен нас присъстваха и няколко колеги-учители, както и тогавашния директор на техникума и наш приятел инж. Паунов).
Същият инж. Паунов по онова „минало” време беше получил от кооперирано с Франция училище десетина лаптопа, които бяха на разположение на учителите за ползване. По-късно, когато вече бяхме се пенсионирали, научихме че Ангел Грънчаров бил „порицан” от новото ръководство: защото ползвал компютър в уроците си по философия (почти невероятно, нали?!)! И, респективно, тъй "авангардно мислещата" директорка му отнела лаптопа - за да го даде на някоя от приближените й учителки.
Трети похват, за който си спомняме, беше да даде на двама разсъждаващи ученици изнесянето на урок по определена философска тема и да подготви други ученици да се правят „неразбрали” и да задават доуточняващи въпроси. В класовете с така наречените „будни” ученици (мислим, че тогава имаше много такива!), часовете ставаха много интересни: защото учениците се научаваха да изслушват и да търсят логиката в разсъжденията.
Бихме могли да дадем и други примери за новаторските прийоми на Ангел Грънчаров, но мислим, че той сам ги е представил и описал достатъчно подробно в своите книги за образованието. Единственото, което искаме да добавим е, че такива новатори са необходими за днешното ново училище, но те биха намерили място само ако отпаднат не добре обмислените „делегирани бюджети”, които са довели до големия процент функционално неграмотни ученици.
Само повишаването на учителските заплати не може да подобри образователната система - особено ако води до това да се отстраняват ентусиазираните и новаторски настроените учители. И ако не се назначават подходящи съвременно мислещи ръководители във всички нива на образователната система.
ДОБАВКА:
Няма коментари:
Публикуване на коментар