Защо добрите директори на училища подкрепят учителите-новатори - и защо други директори се страхуват от тях?

Получи се отзив под формата на коментар към отвореното писмо на небезразличните граждани (до училищната общност на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", до Министъра на образованието и науката и до г-н Кирил Петков) от дългогодишните авторитетни учители в същото училище г-жа Иванка Асса и г-н Жак Асса, и двамата инженери (виж публикацията под заглавие Как небезразличните граждани подръчкват днес новите ни евентуални управници?; ето го и тук, публикувам го отделно:

Общност на небезразличните граждани 

ВКЛЮЧВАНЕ КЪМ ПРИЗИВА

от ИВАНКА И ЖАК АССА

Ние участваме в този призив защото освен че не сме безразлични граждани, целият ни съзнателен живот е свързан с тази професионална гимназия, която трябва отново да си възвърне името ТЕХНИКУМ. Тъй като сме съвременници на откриването му, спомняме си, че той беше наречен „Техникум по електротехника и електроника”, понеже „силнотоковите” и „слаботоковите” специалности бяха приблизително еднакво застъпени. Към слаботоковите специалности спадат свързани с електрониката и компютрите. От силнотоковите специалности е останала само „Електрообзавеждане на производството”. Преди имаше още 2-3 силнотокови специалности: „Електрически машини и апарати”, „Електрически мрежи и централи”, а трябваше да има и „Производство за електротранспорта”. За целта когато на времето възникна въпроса за допълнителна квалификация на завършилите реални гимназии беше достроена пристройка, двойно по-голяма от началната сграда, в която бяха поместени специализирани лаборатории и технически служби. 

От призива се вижда, че тази допълнителна пристройка вече десет години не функционира. Няма да се спираме върху управленските качества на настоящата директорка (посочени в призива), тъй като до когато беше само една от учителките по български език, тези нейни недостатъци не се проявяваха. В училището до нейното назначаване дотогавашното ръководство се стремеше да поддържа добър психологически климат - без стълкновения между отделните учители, въпреки че понякога същите тези учители не приемаха някои решения, свързани с методиката на тяхното преподаване. Самото ръководство не си позволяваше да критикува остро нито преподването, нито начина на организация на учебния процес в часовете. Нещо повече - ако видеха нещо новаторско, канеха учители от други училища за да популяризират новаторството. Разсъждавайки за поведението на такъв вид ръководство, си обясняваме, че колкото повече популяризират челният опит на способните учители, толкова директорите са по-добри в работата си. 

Спомняме си, че г-н Грънчаров беше назначен временно за една година. Последният от големите директори на ПГЕЕ инж.Венелин Паунов (за наше огромно съжаление вече не е между живите) се обърна за мнение към няколко преподаватели (вкл. и към нас) за мнение дали да продължи договора му в постоянен, тъй като го считеше за способен. Той получи положителни отзиви от всички, към които се обърна (в това число и към преподавателките по история) и г-н Грънчаров стана редовен учител в ПГЕЕ. 

Предишният директор на ПГЕЕ-Пловдив инж. Венелин Паунов сред ученици на училището

Изненадващо след назначаване на новата директорка учителят, чиято дейност познаваме (тъй като винаги сме се интересували от философия) изненадващо беше обявен за недостатъчно квалифициран, тъй като беше изпреварил времето и използваше методи, за които днес се считат за новаторски (дори имаше учител по история, използващ подобни методи, номиниран за „любим“ в TV-предаване „ЛЮБИМЦИ НА БЪЛГАРИЯ”). Не вярваме това да е директорска недалновидност, а по-скоро неудобство и страх от отстояването на възгледите си пред г-н Грънчаров. 

Обръщаме се към „Общността на небезразличните граждани“ да действат за неговото връщане като учител.

А ето и коментара на г-жа Иванка Асса и г-н Жак Асса към публикацията със заглавие Какво там значи някаква си личност?!:

Веднаж вече писахме кой е Ангел Грънчаров. Сега искаме да попитаме отново: докога НОВОТО УЧИЛИЩЕ ще се страхува от учители-новатори?

Независимо от описаните от нас негови отдавнашни постижения в методиката, сега искаме да изтъкнем що за човек е и защо още има директори, които се страхуват от него!

1. Той е истински философ, приема всякакво чуждо мнение, но не страхува да изкаже своето;

2. Според нас прилича на Сократ (изпил чашата с бучениша), защото твърдял, че хората предпочитат сладкарите вместо лекарите - защото лекарите предписват горчиви лекарства (това се изтъкна за Сократ в едно TV предаване за истината и в пиесата на Ст. Цанев)

3. Всички директори-калинки предпочитат подчинените им да ги славословят даже за грешките им, вместо да имат кадърни учители със собстввено мнение.

Сега като парафраза на извествната пиеса „Кой се страхува от Виржиния Уулф” искаме да попитаме: ЗАЩО ПРИ ТВЪРДЕНИЕТО ЧЕ НАСТЪПВА ПРОМЯНА още са останали директори (подбрани от ГЕРБ), които се страхуват от Ангел Грънчаров?

Иванка и Жак Асса

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo