Какъв е моят апел към бъдещия премиер - и какво предизвикателство отправих към академик Денков?

Академик Денков заяви, че ще влезе в правителството като редовен министър на науката и образованието само ако е убеден, че "ще бъде полезен". На кого да е "полезен", за каква и за чия ли "полза" говори? Думата "полза" май не е много добре подбрана от иначе много внимаващия какво говори академик. Дали не е изпусна несъзнателно (дали не направи "невинна грешчица" по Фройд?)?

Прочее, както е известно, депутат от демократичното реформаторско мнозинство ме информира преди няколко дни, че моето име било споменавано за министър на образованието и науката (при положение, че Денков реши да се оттегли!), аз съм, така да се каже, "резервен вариант". Вместо да мълча "да се опече работата" (по "Големанов"), аз мигновено съобщих за ставащото и във ФБ, и в блога си (за което бях укорен от много мои приятели; те го възприеха това като пълна глупост, като идиотщина!). Дадох повод и за много подигравки де, спор за това няма - от рода на "Тоа па, горкия, се е напълно побъркАл!" и "Кой си ти бе, леле, видяла жабата, че подковават коня и тя взела че вдигнала крак?!". Но каква е била моята цел като "издадох далаверата", ще кажа когато му дойде времето. Сега обаче искам да кажа нещо друго, което е много по-важно. Вярно е, че рискувам, вярно е, че дръзвам да "вървя по острието на бръснача", но го правя, уверявам ви, напълно съзнателно, ако щете - умишлено.

Става дума за принципния въпрос: как се прави кабинет или правителство у нас в началото на XXI-ия век и то от хора, които, безспорно, са модерно мислещи? Вие лично имате ли некакви забележки? Дали не допускат те някаква грешка? Която може да им изиграе прекалено лош номер? (Щото съставянето на кабинет е препъни камък не от вчера, нали така?)

Примерно да дадат повод на Боко и на боковците (на прислугващия му персонал, партийно-мафиотски и медиен!) да вият прочувствено-умилително: леле, и тия се изпокарАха да делят пустата баница, егати, глейте и тия как делят баницата, а?! Такива приказки чувате ли вече? Или: ще се изпокарат за министерства, а, малее: и тия са като ония, нали така?! Безброй варианти има, нема време сега да изброявам всичките. Рисковете са големи. Добре де, но как би следвало РАЗУМНО (или поне УМНО!) да се прави кабинет в наше време?

ПУБЛИЧНОСТТА е противоотровата, аз така мисля. ПЪЛНАТА ПУбЛИЧНОСТ е разковничето - за да се избегнат противоречията и най-вече гафовете. Така е при ДЕМОКРАЦИЯТА (мамицата й: тя, демокрацията, е крайно неприятно и лошо нещо, ама, за жалост, човечеството не е изобретило нещо по-добро, а всичко различно от нея е много по-лошо!). И кандидидатурите на министри да не се крият, щото иначе се появяват спекулации за "битка на кланове", за "дележ на баницата", за "нечисти сделки", "сговори" и прочие, и так далее. Аз така мисля, а съм убеден демократ, както знаете, нещо повече, водя многогодишна битка за РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ дори на училищните общности (там, долу, в училищата, е НАЧАЛОТО НА ВСИЧКИ НАЧАЛА, там се "пече хлябът" на всяка нация и на една страна - по напълно понятни причини!); според мен този е верният път и подход.

Ето в тази връзка какво искам да предложа - и днес ще го кажа на всички, с които в София ще се срещна, е, най-накрая се наложи да отида, да видим де, може "баницата вече да е опечена", аз не отидох по-рано, ето, изчаках да ме поканят, ще видим какво ще става днес. Аз не съм овълчен непременно да воювам за министерския пост, за креслото на министър на образованието, щото това кресло е доста горещо, но пък не ща (като гражданин и като учител) да допускам АБСОЛЮТНО НЕПОДХОДЯЩИ ХОРА да сядат на това толкова важно за страната място, както беше досега!).

Моята мисъл е следната: освен ПЪЛНА ПУБЛИЧНОСТ на обсъжданията и за състава на Министерския съвет се иска и демократичен подход, свеждащ се до това различните предложения, различните кандидатури за министри, тъй да се рече, да излязат на ПУБЛИЧНИ ДЕБАТИ, в които да представят своите виждания, своите идеи, своята, така да се рече, ПРОГРАМА. Ето това е верният подход. Затова заявявам следното: готов съм днес да изляза на дебат с акад. Денков, но този дебат не желая да се води, примерно, пред ограничен кръг от високопоставени хора, а ПРЕД ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО!

Това ми е предложението, което ще предложа днес в София. Ако има още кандидатури за министър на образованието нека и тия хора да имат добрината да си представят идеите и програмата, ама пред цялото общество, напълно публично.

Това предлагам. И ще го отстоявам днес на разговорите в София, които ми предстоят.

Ще кажа и още нещо, което е рисковано, но е за доброто на евентуалния бъдещ премиер, г-н К.Петков. Той е млад човек, аз съм доста по-зрял от него, да се надяваме, че няма да ми се обиди. Пък съм и философ де, имам това право: докато не научим политиците да слушат философите, добро няма да видим де, нека да следваме съвета на Платон, даден ни преди толкова много векове.

И тъй: драги г-н Петков, драги Кириле: в момента трябва да си направиш ПРАВИТЕЛСТВЕН ЕКИП, а не, да речем, екип в ТВОЯТА СОБСТВЕНА ФИРМА или корпорация. Разликата е грамадна, не знам дали някой в Харвард ти е обърнал вниманието за това, но не е трудно сам да се сетиш за него. Едно е да се прави управленски екип на фирма, която е частна собственост, съвсем друго е да се прави правителствен екип, който ще управлява цяла държава. За да ти е чиста работата и съвестта, противоотровата е това, което аз предлагам: ПЪЛНА ПУБЛИЧНОСТ и ДЕМОКРАТИЧНИ ДЕБАТИ между лансираните за разните постове имена. И крайно лошо впечатление прави това, че без достатъчно осмисляне си готов да дадеш министерски постове на хора, които са ти най-вече ЛИЧНИ ПОЗНАТИ, ето това е най-голяма глупост, която можеш да направиш.

Казвам го с ясното съзнание да помогна. Много ще те ядат и опозиция, и врагове, и противници, и приятели дори, че си дал дори и един пост на човек просто затова, щото ти е приятел. Голяма грешка е това. Примерно човека, който гласиш за външен министър, би следвало да влезе в дебат с други хора, качествени и способни, щото ако не го направи, като стане министър, ще пострада не толкова той, а ще пострада държавата, тоест ние, гражданите, ще пострадаме. И ще платим сметката, естествено.

Трябва много да се внимава да не се допускат такива глупави грешки. Недей, моля ти се, да повтаряш грешките на падишах Боко, който управлявА държавата сякаш му е бащиния, сякаш е негова частна соственост (негова мафия!), който, съобразно това, си подбирА министрите дори по бензиностанциите, който си турЯ когото си иска за министър, да, всички знаем, че разни мижитурки бяха министри години наред, включително и в МОН; моля те, ако обичаш, не повтаряй идиотщините да Боко, щото ще стане страшно!

И не бива да се бърза толкова. Правителство може да се състави и седмица по-късно, но да не се допуснат грешки, за които ще платиш най-вече ти, драги г-н Петков или Кириле, казвам това, обръщам се така защото съм по-голям от теб, щото те уважавам, чувствам те до такава степен съмишленик, че те чувствам и близък, а най-вече защото искам да ти помогна (както помагаме на близък човек, ако исках да те насмета, да те оставя да се подхлъзнеш, щях да си мълча!). Между другото не слушай тия, които те хвалят, а се вслушвай само в гласовете на тия, които те критикуват, не дори и без да искат ти правят добро - това е първото правило, което следва разумният управник, какъвто ми се ще да те видя.

Толкова засега. Казах каквото трябваше. Съвестта да ми и чиста, пък за останалото - кучетата да ми ядат главата! Голяма работа, че няма да стана министър или съветник на бъдещия премиер, да речем; аз не съм службогонец и понеже обичам истината, ето, казвам каквото мисля и то пределно честно и открито.

И тъй, обявявам предизвикателство към акад. Денков и го призовавам да излезе на ПУБЛИЧЕН ДЕМОКРАТИЧЕН ДЕБАТ с мен (и евентуални други кандидати за поста министър на образованието и науката), на който да си заявим идеите, програмите и подходите за осъществяване на намеренията, на замисъла!

Това е. С интерес очаквам реакцията му. И най-вече реакцията на бъдещия премиер ме вълнува още повече.

Хубав ден ви желая! Приятни размисли - и приятни дискусии! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo