Ще чете ли Марк Аврелий три пъти дневно и то на гладно нашият любим министър академик Денков?

МОН раздели университетските специалности на ''нашата гордост'' и ''срам ни е от тях''

Наистина ли смятате, министър Денков, че ако университетите закрият философията, това ще повиши качеството? Ако отговорът е „да“, предписвам Марк Аврелий, три пъти дневно, на гладно.

Евгений Дайнов

... Този път, отново следвайки световните тенденции, МОН реши да раздели университетските специалности (и, следователно – преподаватели) на две групи. Първата мина към рубриката „нашата гордост”. Това се оказаха предимно онези специалности, които доскоро наричахме „технически”. Във втората група – „срам ни е от тях” – останаха хуманитарните направления и социалните науки, т.е. разните му там очевидно неприлични глезотии като философия, история, филология, политология, социология, антропология, културология и подобни. ...

По кой критерии едните се оказаха „гордост”, а другите – „срам”? Как стана така, че философията, която се преподава от две хилядолетия и половина (и за чиито най-видни представители всички поне сме чували) се оказа по-маловажна от специалности като „Двигатели с вътрешно горене” или „Подвижен железопътен състав”, на които тепърва им предстои да родят своя Зенон?

За капак, напоследък в критериите за определяне на „гордост” или „срам” МОН вкара „количество старт-ъп компании” и „количества регистрирани патенти”. Тук вече съм обречен вовек да остана в графата „срам”. Какви, в името на Зевс, компании или патенти мога да изкарам това, че уча студентите да разберат притчата за пещерата в „Държавата” на Платон?

В дъното на цялата работа е онова гибелно убеждение, което пъпли от края на 1980-те години и, макар рядко изказвано на глас, всъщност гласи следното: качество няма. Всичко е количество. Онова, което не може да бъде околичествено – то не заслужава да съществува. А колкото е по-голямо количеството, толкова по-добре (неясно защо).

И така стигнахме до момента, в който, за да знаят в коя графа – „гордост” или „срам” – да те запишат, чиновниците в МОН искат, ако не можеш да се похвалиш със старт-ъпи или с патенти, да им представиш таблички колко пъти са те цитирали из световните издания. ...

До г-н Владимир Йончев, главен редактор на offnews.bg

До проф. Евгений Данов, автор

Господа,

Прочетох статията на проф. Дайнов и се радвам, че с нея той поставя толкова важни въпроси. Реших да ви изпратя по тази причина нещо като "възвание" или покана за дискусия, подготвено от групата на небезразличните граждани, в която и аз членувам, което поглежда на същия проблем от един по-друг ъгъл. (Ето линка към нея: Как да измъкнем нашите академични дейци от материалистическо-кариеристичната бездна на бездуховността и аморализма, в която са пропаднали?) Ще се радвам да публикувате нашето възвание като част от подетата от проф. Дайнов тема, по която наистина може да стане една много нужна на обществото ни дискусия. Пък и, не крия, ще ми бъде много интересно да прочета коментар на проф.Дайнов на нашето възвание!

Желая ви всичко най-добро!

С поздрав от сърце и с уважение: Ангел Грънчаров, философ

ПОСТСКРИПТУМ: 

Ще чете ли Марк Аврелий три пъти дневно и то на гладно нашият любим министър академик Денков?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo