Медиите ли са главните виновници българите днес да не могат да различават доброто от злото - и истината от лъжата?

Май натиснах “червеното копче” с критиката си към българските медии

17.03.2022 от Иво Инджев

... Какво толкова съм казал? Няма да се преразказвам. Ще обобщя кратко: казах, че българските медии, кой повече, кой по-малко, са главните виновници българите да не могат да различат днес доброто от злото, след като толкова години са ги облъчвали медийно с легитимирането на злото като нещо нормално под претекст, че то заслужава думата да си каже другата гледна точка. Нещо повече, гледната точка на злото, агресивно като правило по своя изказ и поведение, в много случаи се оказваше доминираща. “Другата гледна точка” беше тази, която защитавам, но беше игнорирана и съзнателно маргинализирана, дори истеризирана като проява на вид “екстремизъм” срещу на приемното за нормално путинофилство.

Така се стигна до отвратителното положение, при което обърканите българи не разбират в момента при заплаха от ядрена война, поради агресията на Путлер, че той е най-големия злодей на нашето време.

Водещите Виктор и Мира бяха шокирани от въпроса ми дали някой в българските медии ще се засрами. Не искам да ги коментирам. Ясно е защо беше техният шок и ужас. Не беше толкова заради факта, че започнах да назовавам добре известни имена на конкретни виновници, макар че двамата изтъкнаха точно този аргумент – че не е етично да се споменават имена на колеги, които не са в студиото. 

Моля? Отказвам да са ми колеги хибридните помагачи на проруското статукво, които години наред го обслужват под претекст, че защитават плурализма на мненията.  Къде им беше “колегиалността” спрямо моята, наистина другата гледна точка? ...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo