Един небезразличен гражданин предложи паметникът "Альоша" да бъде преименуван на "Героят от Украйна" или "Украински герой" (предвид това, че Царство България през 1944 г. все пак е било окупирано от войски на Трети УКРАИНСКИ фронт), но най-вече с оглед да бъде увековечена славата на народа на героична Украйна, бореща се в момента с руските агресори и окупатори.
За целта се налага да бъде само махната петолъчката от кепето на войника (тя е символ на комунизма, аналогичен на хитлеристката свастика!) и също така да се промени надписа на паметника, което съвсем няма да е трудно.
Това трябва да се направи като израз на нашата признателност към борбата на украинските герои: те в момента се борят и за свободата на България, която също е обект на руската имперска агресия не от вчера, а от много години.
Как възприемате тази идея? Съгласни ли сте паметникът "Альоша" да бъде преименуван на "Героят от Украйна"?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар