Пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН" още е невъобразим резерват на първосортен комунизъм: май на мен съдбата е отредила да очовеча туй многострадално училище?!

Вкратце да напиша нещичко в своя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, който водя от години.

Вчера реших да отида в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН" за да поискам да се запозная с документи, от които мога да почерпя информация за актуалното състояние на училището след 12-годишното самовластване на неговата, тъй да се рече, кралица, именно досегашната директорка, която, няма как, го разглеждаше туй училище като свое феодално имение. (Яяяяя, колко интересно, и тя властвА в училището точно 12 годинки, колкото властвА в държавата ни нейният сюзерен или върховен господар таваришч Бойка Методиевич Барисав! Чудна работа, що ли е така: на какво ли се дължи туй знаменателно съвпадение?!) Значи отидох до училището и още от портала ме лъхна злотворния авторитарно-комуноиден дъх. Ето какво имам предвид.

Първо, както вече писах (виж: Как директорката на ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН" крие 12-годишния орезиляващ я ремонт на физкултурния салон зад грамадни пропагандни пана?) се набиваха на очи огромните пропагандни пана, с които директорката се опитва да крие своя най-голям и то съвсем зрим резил: несвършващият, епичен, сюрреалистичен, абсурдистки 12-годишен ремонт на физкултурния салон: да бе, тоз ремонт точно съвпада по времетраене с нейното не по-малко епично царуване! Човек гледа тия пана и се чуди що за психология има самовластницата, дето е разпоредила да се изпотрошат сума ти грешни народни пари за тия напълно излишни пана. Но както и да е, да не придиряме толкоз. Важното е пропагандата да е на висота, важното е свирката на пропагандния локомотив да пищи здравата!

Второ, като ме видя, моят стар познайник портиерът (който също добрува 12 годинки под крилото на директорката, той е нейн приближен и е изпълнител на най-мръсните й поръчки; злите езици говорят, че училището се пази пък от охранителна фирма, в която акционер е самият съпруг на височайшата директорка-кралица!) мигновено направи изражение на лицето сякаш току-що е установил, че е без да иска е лапнал живо жабе, което е почнало да мърда в устата му; казах му, че искам да се видя с ръководството щот кандидатствам за директор, а той направи такова страдалческо изражение на лицето, сякаш въпросното проклето жабе в устата му го е ухапало по езика. Но той е печен и се съвзе бързо от удара: отвърна ми, че директорката я няма, че е в платен отпуск и най-вероятно си почива на Катилските острови; поисках да се срещна с нейната заместничка. Той се направи на важен, опита се да преглътне глупавото жабе в устата си, което в тоз момент май започна да се мъчи да дърпа най-разваления му клатещ се зъб. Свърза се с някаква заместничка на почиващата си кралица-директорка, обясни за какво става дума, а пък след това затвори телефона и ми каза:

- Да почакаме, г-н Грънчаров, ще се свържат с директорката да я питат дали разрешава да бъдете допуснат в училището!

Рече това и стисна зъби, та проклетото жабе в устата му да не мърда толкова и да не пипа повече болния му зъб. Тогава именно моя милост има добрината да рече нещо, с което се отпочна най-разгорещен дебат между мен и въпросния портиер, който има ясно изразени наклонности на образцов дървен "философ", който се изказва по всички въпроси, които не са от компетентността му:

- Браво бе, значи те не могат да вземат сами решение дали да се срещнат с мен, а трябва да питат началничката си?! Прави си сметка що за сталински дух царува в това училище...

Портиерът зина от изненада, щото ухото му никога явно не е чувало гласно произнесени думи, с които да се поставя под съмнение неръкотворната мъдрост на височайшата государиня. Опита се от удивлението си да изплюе въпросното немирно жабе, но май го преглътна, за да може да изрече ето тия думи:

- Никакъв сталинизъм не е това, г-н Грънчаров, а е следване на йерархията. Макар и да е в отпуск, г-жа директорката носи цялата отговорност за училището и затова напълно логично е да бъде питана по всички въпроси.

- Добре де, тя нека да си носи отговорността, но тя за толкова ли тъпи мисли съветничките си, щом смята, че те не могат сами да решат толкова лесен казус: дали да допуснат един кандидат за директор до книжата, от които може да се научи актуалното състояние на училището? Явно тя няма никакво доверие на заместничките си, те се страхуват да решат сами толкова прост казус, от което излиза, че аз съм напълно прав в твърденията си, че това училище е нещо като остров или резерват на най-първосортен комунизъм!

Като чу тия мои кощунствени думи, правоверният и най-доверен на директорката портиер сде опита нещо да каже, но се задави, щото най-вероятно жабето в гърлото му се опита да се катери нагоре, опитвайки се да изскочи от тъй недружелюбната му уста; като се посъвзе от битката с немирното жабе в гърбото си, кашляйки заради наглостта ми, той успя да промълви асом ето какво:

- Никакъв комунизъм няма в нашето училище, а има здрав ред и дисциплина. Но не ща да водя дискусии с неадекватен човек като Вас, г-н Грънчаров, знаем, че Вие имате оригинални възгледи по всички въпроси. Излишно е да спорим. Ако директорката нареди, ще ви пусна, ако не  благоволи да Ви пусне, ще трябва да освободите училището ни от присъствието си. Аз пък рекох:

- Хубава работа, недейте да обиждате директорката си де, срамота?! Уж сте и предан, уж й служите вярно толкова години, пък се съмнявате, че тя е способна да каже такава глупост, а именно: не допускайте Грънчаров в училището, не му давайте никакви документи, запазете пълна тайна около актуалното и истинското състояние на МОЕТО училище! Нали знаете, че Грънчаров не е човекът, който ще се примири с такова фрапантно директорко своеволие, което много ще коства на директорката...

В този момент  портиерът отново се задави с пустото жабе, което драпаше в гърлото му, опитвайки се пак да влезе в тъй просторната му уста; но в този миг оттам се зазадоха две заместник-директорки, които лично дойдоха на портала за да ме приветстват; интересно е, че и те имаха типови изражения на лицето, които могат да се обяснят само по един-единствен начин: че и в техните усти незнайно как са влезли някакви жабета, опитващи се да си играят вътре на своите тъй глупави жабешки игрички. Едната от заместник-директорките нареди на свелия глава пред нея портиер (той явно съжаляваше, че не ме е хванал за ръцете и не ме е изхвърлил като мръсно коте от двора на училището, както, прочее, направи веднъж не само с мен, ами и с активиста на Национална мрежа на родителите Явор Ганчев, да, това стана преди години, тогава същият усърден и изпълнителен директорски миропомазаник ни изхвърли от двора тъкмо на тържеството на 15-ти септември!).

Портиерът отвори "интерактивната зала", която беше любимата ми зала за провеждане на моите часове, тя се намира току-до стълбищата, встрани от фоайето на първия етаж. Там седнахме, две заместник-директорки и моя милост и отпочнахме чудесен диалог, който сега не мога да описвам, щото ще стане много дълго. (Двете заместник-директорки, с които разговарях, бяха инж. Елена Динчийска и инж. Шинка Котрулева.) Ще се задоволя да кажа тук само с това, че аз в тази дискусия поставих куп въпроси, на които получих "отговор", който винаги бягаше от същината, от смисъла на зададения въпрос; кактто и да е, този разговор между глухи е обичаен когато човек се мъчи да разговаря с образцови служители на бюрократичната система. Интересно е, че двете заместник-директорки в един глас възроптаха когато поисках да се запозная с актуални документи, от които да си направя извод за истинското състояние на училището; нямало било нужда да ми дават такива документи, щото всичките документи били поместени на сайта на училището - зер ний сме истински демократи и нищичко не крием (оказа се, че това беше лъжа, никакви такива документи няма на сайта на училището, там общо взето няма нищо съществено, тайната е пълна!). Второто, което ме порази, беше това, че и двете приближени на директорката направиха крайно кисели физиономии когато аз започнах да им задавам въпроси, от които се опитах да разбера реалната ситуация; и двете титанично се бореха с пустите жабета, дето се бяха настанили в устите им и едва-едва говореха с оглед жабетата да не изскочат от устите им и да ме шибнат по челото, което издава тяхната несъмнена култура на общуването. Излишно е да упоменавам, че за никакъв нравствен подем в училището не може да се говори щом като те, примерно, не усетиха капка разкаяние когато ги попитах примерно това:

- Добре де, много ме вълнува каква е ситуацията в областта на хуманитарните предмети, най-вече философията. Аз се опитах да получа информация по каналния ред, но директорката Анастасова и нейната приятелка Кръстанова пазят пълно мълчание: ако след моето опраскване-уволнение и изритване в училището няма  забележима промяна към добро в обучението по философия, ако, противно на това, без мен отново се е възцарил казионният и отвратителен дух на чисто чиновническо и формално "обучение", което отблъсква учениците от философията, това означава, че на младите хора, които са учили философия и гражданско образование, са нанесени щети, които нищо вече не може да компенсира. Кой ще понесе отговорността за това? Искам да ми докажете убедително, че моето двукратно опраскване, уволнение и изритване от училището и то по толкова грозен мутренски начин е било за доброто на учениците, ако това обаче не е така, знайте, че докато съм жив аз ще се боря виновните да си получат заслуженото наказание.

При тези мои думи двете заместник-директорки в единп глас изпъшкаха и казаха, че преподаването по всички учелбни предмети в това училище било отговаряло на най-новите и модерни световни и европейски тенденции, и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири, и шменти-капели. Пустите жабета бяха явно обявили социално-жабешка революция в устите на въпросните приближени на директорката и затова израженията на лицата им бяха досущ същите ако под тях да ги лижеха вече тъй изгарящите адски пламъци. Така общо взето протече нашият тъй очистителен "диалог" или, акот предпочитате, "дискусия".

На излизане за малко да се сблъскам с една учителка по български език и литература, на окято навремето съм преподавал философия в ПУ. Тя, горката, като ме видя, се уплаши така, че щеше да припадне, опита се да се престори, че не ме познава, от друга страна пък я беше страх да се издаде, че ме познава (с нея също сме работили поне 15 години в същото това училище и докато беше предишния директор, Бог да го прости, имахме най-нормални човешки и колегиални отношения!); тя направи някаква неописуема със средствата на литературата, включително и класическата, и модерната, гротескова физиономия, която аз не се наемам да опиша порати творческо безсилие. Здраве да е де, убедих се, че училището се нуждае от колкото се може по-спешна непосредствена и практическа реална демократизация, декомунизиране и либерализиране, което само моя милост на този свят може да проведе на дело, макар че това ще е доста мъчно.

Снощи с часове се трудих над своята стратегия за управление на училището, с която ще кандидатствам за директор. Тия дни ще подам документите. Пожелайте ми успех, защото, оказва се, съм до такава степен нужен на клетото и осиротяло училище, което аз с пълно право смятам за мое (да, щото в него премина около половината от учителския ми стаж!), да, мое е защото заради него аз понесох такива страдания и изпитания, каквито човек с нормално въображение едва ли изобщо може да си представи.

Толкова засега. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg

Добави в Svejo