Всяко ново е добре забравено старо!

На живота в блатото 

все така си става: 

все потъва златото, 

а боклукът плава. 

Змей Горянин 

ПО-ГОЛЕМИЯТ БРАТ 

Иванка и Жак Асса 

Щом се спомене НАРОДОПСИХОЛОГИЯ, винаги се свързва с понятия от статистиката: представителни извадки, анкети, статистическо обработване на данни и подобни термини (които бихме могли да опишем много подробно, но „не затова иде реч“). Според нас художествената литература, написана от всепризнатите „големи“ автори, дават добра представа за характерните особености на своя народ. Може да се спори дали това става чрез техните проучвания или тяхната интуиция (тъй като според Айзък Азимов интуиция имат хората с много добри познания, защото „ако ябълката беше паднала не върху главата на Исак Нютон, щеше да предизвика само подутина, а не установяване на Закона за всеобщото привличане“.

И ако се позоваваме на фолклора и на плеадата известни автори, ще открием една съществена характерна черта на българите: ПРИСМЕХ КЪМ НЕЕСТЕСТВЕНО ГОЛЕМЕЕЩИТЕ СЕ (най-често така наречената „политическа класа“). Не случайно много разпространен е вицът, че когато си купува риба, българинът мирише опашката й, за да види останало ли е нещо за ядене, защото е сигурен, че главата вече е вмирисана. И още умотворението подредено от Змей Горянин в мотото на настоящите бележки. 

И за фолклора можем да продължим още, но и „затова не иде реч“. 

Още първото произведение на Българското Възраждане Хилендарския монах започва с думите: 

„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“ 

Или великият Ботев (чиито стих е записан на български език в парижкия „Музей на модерната поезия“) е написал още: 

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода; 

но не свойта душа, братя, 

а душата на народа! 

××× 

Покорна главица сабя не сече. 

– Да, но такава главица хомот влече! 

И пропускайки много имена достигаме до темата за едновремешния „Радой Ралин“ – големият брат Тома Измирлиев. Светозар Игов е написал, че Измир на гръцки се наричал Смирна и така Христо Измерлиев станал Христо Смирненски. До двайстата си година той е бил под влияние на по-големия си брат и първата му публикувана стихосбирка се нарича „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“. До края на краткия си живот обаче не се отказва от сарказма си. Нека си припомним „На гости у дявола“:

В живота си нивга не бях се надявал 

на толкова мил комплимент: 

покани ме Дявола — старият Дявол — 

в дома си на чашка абсент. 

................................. 

................................ 

Преди векове аз възпрях на земята

и тук устроих си шега: 

венчах се за земната Истина свята, 

но тя увенча ме с рога. 

Възпламнах от ревност, и в черна омраза 

за своята стъпкана чест — 

човешката чест неуморно аз газя, 

но с чест не сдобих се до днес. 

Намислих чрез подвизи чудни да блесна — 

умирах по сто пъти в бран, 

но винаги рицар на кауза честна, 

не бидох пак с чест увенчан. 

................................................ 

............................................. 

Или „Босоногите деца“: 

— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила. 

— Носят дърва за зимата. 

— А не им ли тежи? 

— Не, маминото, те са свикнали. 

Последната си и най-ярка сатирична творба "Приказка за стълбата" Смирненски е написал в санаториума, 20 дни преди смъртта си на 25 години (на 18 юни 1923 г.) 

По-големият брат, Тома Измирлиев, е роден през 1895 г. Работил е като дребен чиновник в София и сътрудничил на различни вестници със сатирични стихотворения. През 1925 г. властта го подгонва и той се изселва в Хасково при родителите на съпругата си. Там са издадени единствените две книги, които е видял приживе: „Премеждия“ (1930, разкази и фейлетони) и стихосбирката „Смях и злъч“(1931). Седем години живял в Хасково, след което се върнал в София и станал чиновник в Сметната палата. Там доживял до 40 годишна възраст и починал от тиф през 1935 г... След смъртта му са издадени “Избрани произведения” (1955) и “Краен елемент” (1975). 

По-голямата част от нашия живот премина през годините, които за днешните млади хора са нещо „тъмно и неясно“. Никога не сме членували в партии и в средите, с които сме общували, се радвахме, че Радой Ралин още пише или че се издава Тома Измерлиев. Редяхме се на опашки, за да си ги купим и ги криехме за да не ни ги изземат (както се опитаха да направят с „Лютите чушки“ на Радой Ралин и с „Фашизмът“ на Желю Желев). Днес за нас е настъпил някакъв „объркан капитализъм“. Нямаме поглед върху други страни с „уреден капитализъм“, но от казаното за народопсихологията на българиге следва, че „уредения“ и „объркания“ капитализъм в Българият много си приличат. Това личи от творчеството на Тома Измирлиев, което искаме частично да ви припомним: 

ЩАСТЛИВА СТРАНА 

Закъсала държава! Продънена хазна! 

И кой ли ще оправи таз глупава страна, 

щом всеки смахнат правник - ерзац специалист 

минава за държавник, дори за финансист? 

Разпъната държава - ограбена страна, 

с закони, ред и право - без никаква цена. 

И куц, и сляп, и блъснат - известно е това 

се учи тук да бръсне народната глава. 

В Дермен дере завършил с успех университет, 

във София се връща велик капацитет, 

и само тъй, от скромност, не става президент, 

а само прост министър в критичния момент. 

Един учил финанси при някой дърт лихвар, 

но се родил със шанс и изскача секретар, 

а друг видял на кино Париж или Берлин 

и ето го - заминал за дипломат във Рим! 

Закъсала държава, затънал параход 

и никой грош не дава за своя „мил" народ - 

министрите в чужбина, избраниците спят,

 а вълчите дружини спокойно си крадат! 

××× 

ДЕПУТАТ 

Депутат! Депутат! 

То е чудо занаят! – 

Спиш и дремеш си рахат, 

а омръзне ли ти, брат, 

станеш – взимаш важна поза, 

понапсуваш този-онзи 

и си дремнеш пак благат, 

верен на дълга си свят… 

Депутат! Депутат! 

 Мил и сладък занаят – 

 чест, пари, имунитет, 

 в трена – без пари билет, 

а на всичко туй отгоре, 

щом от скука се умориш, 

хайде, братко, във Париж 

на държавен гръб вървиш… 

Депутат! Депутат! 

Щом закъсаш, мили брат, 

сам приготвиш си проект 

с някой подпис за ефект, 

а след тоя жест велик 

гюндулукът ти за миг 

ето го увеличен 

с двеста левчета на ден! 

Депутат! Депутат! 

Туй е божа благодат! 

Без усилия и мъка 

сам нареждаш си айлъка! 

Не ти трябват мини златни, 

нито сделки неприятни – 

цялата хазна пред теб 

чака като топъл хлеб! 

××× 

ДНИ 

Кой разправя, че България чакат мрачни бъднини? - 

Погледнете в календарите, колко много светли дни, 

колко дати на величие, на победи в мир и бран, 

колко слава и отличие за народа ни избран! 

Ден на родните будители! Ден на нашето дете! 

Ден на славните учители, що ни учат да четем! 

Ден на куците, на слепите, ден на бедния студент, 

ден на книги, на земята ни - всеки ден по някой Ден! 

А когато в календарите не останат вече дни, 

ще изгоним лесно старите и бракувани светци, 

после ще попълним датите празни с чиста съвест ний 

с имената на познатите днешни наши големци. 

И сервилни, кротки, хрисими, със усмихнати лица, 

като ангели изписани с чисти, девствени сърца, 

ще надигнем пак плакардите и ще тръгнем на парад, 

ще изпълним булевардите на измъчения град. 

Придружени от кокетните и разглезени жени, 

ще прибираме в касетките левчетата грешни ний; 

след като се натършуваме в милостивите сърца, 

вечерта ще потанцуваме в чест на гладните деца... 

Кой твърди, че за България идат мрачни бъднини? 

Погледнете в календарите колко много светли дни! 

И при толкоз дни трогателни на величие и мощ 

пак витае над земята ни черна, непрогледна нощ! 

××× 

ГРИЖИ ЗА НАРОДА 

Заплатите на депутатите и министрите се увеличават. 

Пресата 

Дяволски бушува кризата парична, 

хиляди се скитат в джеба без петак, 

таз беда велика мачка безразлично 

бедни и богати, гражданин, селяк. 

Големците вземат мерки чудновати 

да премахнат някак тоз проклет хомот, 

но, кажете, моля, триста депутати 

могат ли да хранят цял един народ? 

Все пак те полагат мъки непосилни, 

колкото се може да го облекчат, 

и затуй навярно няколко разсилни 

те и таз година пак ще съкратят. 

Вижда сам народът, искрено затрогнат, 

тези нежни грижи, тоз голям мерак - 

ала щом не могат те да му помогнат, 

той ще им помогне в тази криза пак. 

И спокойно гледа – гледа и не шава: 

от любов и грижи към народа клет 

големците честни как увеличават 

своите заплати с всеки нов бюджет. 

Няколко министри, триста депутати, 

мъчно ще нахранят цял един народ, 

но народът може - с тлъстички заплати 

славно тях да храни, даже цял живот... 

××× 

ПАНЕВРОПА 

Европа днес е Вавилония 

и във мъчителна агония 

върви към гроба си студен, 

а в Ню Йорк гледат със ирония 

на бъдещата си колония 

и чакат сетния й ден! 

Но ето, срещнат с акламация, 

Бриан направи декларация 

за своя нов велик проект - 

че само в обща федерация 

на всички европейски нации 

Европа ще намери лек. 

Но все пак - сякаш за ирония 

на тая хубава симфония 

за правда, братство и любов - 

от Добруджа и Македония 

долитат вопли на агония - 

на цял народ - отчаян зов! 

Ала защо да се нервираме, 

да викаме и протестираме? - 

Ний трябва да благодарим, 

щастливо че ще си умираме 

 от днес нататък федерирани 

във тази Паневропа ний... 

××× 

Можем да продължим, но едва ли е нужно за да стане ясна библейската мъдрост: “Всичко ново в същност е добре забравено старо“. Без да сме сигурни, едва ли само в България е така. Дано има и нещо по-добро, което ще ни повлияе. Защото има и друга библейска легенда: „Трябва да се вярва, че съществуват СОФИЯ (мъдрост) и нейните три дъщери ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ. Все пак добре е, че съществуват легенди – благодарение на легендата за Дедал и Икар човечеството вече лети и се насочва към Космоса (но това са наши възгледи, които не следват от творчеството на Тома Измирлиев).

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo