За какво ли кметът на район "Централен" в Пловдив е наградил световно-известната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?

 Пловдивски директори получиха висока оценка за работата си

... Кметът на района Георги Стаменов връчи грамоти, след като те вече се пенсионираха и отстъпиха ръководната роля на свои колеги.

По този повод Георги Стаменов съобщи:

Връчих почетни плакети на район "Централен" и грамоти на директорите на ПГ по електротехника и електроника Стоянка Анастасова, на ОУ "Княз Александър I" Анета Вълева и на ОУ "Алеко Константинов" Красимир Ангелов по повод пенсионирането им. ...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР:

От горното следва логичният въпрос: 

За какво ли кметът на район "Централен" в Пловдив е наградил световно-известната с тъй буйните си (и затова толкова епични!) геройства директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?

От моя тъй вълнуващ и епичен опит в общуването с тази тъй емблематична за неизучения все още от историците мутро-ченгесаро-милиционеро-гербовашки период в управлението на многострадалното българско образование, от образУванието на тъй приказната страна Мутроландия аз си позволявам да направя следните логични допускания:

Може би тя беше наградена от въпросния кмет за това, че:

1.) Направи нужното да запази в съзнанието на пловдивчани тъй свидното име "Ленин" в наименованието на училището - като извоюва с всички сили училището да няма нов свой патрон?

2.) Или че е рекордьорка по правенето на многогодишни ремонти (и ползването от съответните субсидии за съвсем други цели!) на материалната база на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", примерно физкултурният салон на училището се "ремонтира" вече 12 години?

3.) Или пък защото се изживяваше за яростна охранителка на тъй ретроградната командно-бюрократична, централизирана, авторитарна и по този начин напълно социалистическа по съществото си система на "образование", в резултат на което погуби тъй голямата и заслужена слава на училището, постигната по време на нейните предходници на този същия пост, примерно тъй новаторски мислещия директор инж. Ванелин Паунов, Бог да го прости?

4.) А може би тя заслужи това признание с възкресяването и консервирането в училището на тъй свидната, но съвсем пагубна в съвременните условия атмосфера на морална деградация, на подмазване пред директорката-владетелка и господарка, на лицемерие, на толериране на доносниците и пр. рудименти на миналото?

5.) Дали пък тя не заслужи тази своя награда с това, че успя на да реприсира, да опраска, да уволни, да изрита от училището по най-грозен мутренски начин всички ония учители, които се опитаха да противодействат на тези гибелни явления, да запазят достойнството си като личности и учители тя, примерно, опраска, изрита и уволни  по грозен начин учителите инж. Жак Асса, Иван Блянтов, Мина Ветренска, инж. Ваня Искрова, инж. Калин Христов, Ангел Грънчаров, т.е. моя скромна милост, Бойка Борисова и пр., и постави в ужасните условия на тежки нравствени компромиси учители като инж. Атанас Атанасов, Стефан Кралев, Георги Тодоров и мн. други, които се принудиха да мълчат, да понасят гаврите, да платят ужасно висока нравствена цена, само и само да оцелеят някак до пенсия в училището)? 

6.) А може би е заслужила наградата си защото по типичния мутренски начин успя да раздели учителите на "наши" и "ненаши", т.е. на приближени от тесния кръг (велможи, облагодетелствани с какво ли не, примерно с редовни пътувания в чужбина за сметка на училището!) и на "ония, другите - или останалите", които трябваше само безмълвно да работят, опитвайки се да съхранят поне малко от миналата слава и авторитет на училището и то именно в условията на насилие, на триумфиращ бюрократизъм, на аморализъм, на имитации на учене, обучение и образование, на пропаганда на "успехите", на произвол, на беззакония, на терор, на тормоз над авангардно и новаторски мислещите учители?

7.) .... ?

Още много невероятно пищни заслуги (тя се прочу по цял свят с неудържимите, с епичните по размаха си административни ексцесии, които моя скромна милост описа пунктуално - с оглед благодарните потомства един ден да имат обилен психологически матрьял когато пожелаят да постигнат истината за нашето тъй интересно, но твърде болно време) могат да се упоменат, но да спра дотук. 

Бих си позволил да предложа на небезразличните граждани да запитат въпросният кмет, да му зазадат тъй необходимите подобни въпроси, интересно е да видим какво той "ще отговори" - или, положително, няма да отговори (знаем, че няма да отговори, но ако не ги зададем, съвестта ни няма да е чиста и ще се опозорим, че сме съучаствали, че сме подпомогнали деградацията: мълчанието наистина подпомага беззаконията и затова е злото, а не злато!).

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет. 

Добави в Svejo