Каква е ситуацията, какви са настроенията в братска Турция?

Моят Гюзелбахче

В Гюзелбахче живеят хора, които могат да си позволят да стоят настрана от тежкия делник в централните части на големите турски градове. Само да поясня, че Гюзелбахче е квартал в покрайнините на 3-милионния Измир. В превод името на квартала означава "красива градина". И наистина: там ще видите вили, палми, много зеленина. И морето е наблизо, с ръка да го докоснеш.

Гюзелбахче не е рай. Но е чудесна земна спирка по пътя към рая. Особено за хора, които не обичат Ердоган. Ако зависеше от жителите на Гюзелбахче, Ердоган нямаше да спечели никакви избори. В Гюзелбахче за най-могъщия човек в страната не гласува дори всеки пети избирател. Затова пък почти винаги 3/4 подкрепят кандидатите на опозицията от Народнорепубликанската партия. Партията на Мустафа Кемал. В Гюзелбахче, както и в цял Измир, Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието винаги губят. Тук Ататюрк е Бог!

Измир е един вид обратен модел на Ердоганова Турция - жителите на града са много по-модерни и отворени към света, отколкото останалите турци. Според една класация, публикувана във в. "Гардиан", Измир е на второ място след Берлин по растящ пазар на недвижимите имоти. Във въпросната класация Измир изпреварва градове като Ванкувър, Хонконг, Мюнхен и Франкфурт, а причината е следната: все повече турци решават да се преселят в Измир, защото смятат, че там се живее по-свободно. Само от Истанбул през последните години в Измир са се преселили близо 50 000 души. Много от тях са заможни хора, които избират Измир именно по политически съображения.

Град Измир е пъстър и свободен. Тук жените носят къси поли и цветя в косите вместо забрадки. Градът е трън в очите на президента Ердоган и неговата "нова Турция".

Не е клише - тук наистина се живее по-свободно. И най-вече жените се радват на много повече свободи - защото не се притесняват да пият бира на плажа. Те не следват никакви строги предписания, защото се обличат както намерят за добре, без да се страхуват, че някой ще ги смъмри или дори накаже.

И още нещо - тук жителите се гордеят, че са "бели турци". Така наричат в Турция хората от образованите и издигнати слоеве, които са представители на старите кемалистки елити. Точно обратното са т.нар. "черни турци", какъвто е по произход и президентът Ердоган. Последните са дълбоко религиозни и по правило многодетни, залагат на патриархалните порядки, не говорят чужди езици, постят по време на Рамазана и познават алкохола само от филми, които всъщност не би трябвало да гледат.

Хората в Измир са прекомерно горди от прогресивността на града. Той е най-модерният, най-западният град в Турция, което се дължи отчасти и на османското му минало, когато в града са живеели много гърци, евреи, арменци и др. Тук е нормално да си поръчаш ракия, а мюсюлманските жени да носят на плажа бикини. Почти е сигурно, че никъде другаде в мюсюлманския свят няма да видиш такова нещо. Днес в Турция има места като Гюзелбахче, където 80 на сто от хората са против Ердоган. Има и градове като Ризе на Черно море, където 80 на сто твърдо го подкрепят. И на двете места хората говорят турски, но нямат общ език. Живеят в една и съща страна, но в различни светове.

Накратко, обичам Гюзелбахче! (Ибрахим Карахасан Чънар)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo