Дали Кьосе Михал, дясната ръка на основателя на Османската империя султан Осман I, е бил българин?

Династията Михалоглу и следите и в България 

Кьосе Михал - (Голобрадият Михал) докато правоверните носят бради е дясна ръка на основателя на Османската империя Осман I и е приеман в историографията за първия значим християнски ренегат, отхвърлил византийската служба и приел нова вяра и господар. Приложена е и статията на Мария Кипровска за династията в Плевен. 

РОДЪТ МИХАЛОГЛУ И ИСЛЯМЪТ Д-р Николай Чорбаджиев 

В края на ХІІІ и началото на ХІV век малкият тюркски бейлик на Осман, син на Ертогрул, в Северозападна Мала Азия, набирал сила, воювал с християни и тюрки, печелел привърженици, увеличавал територията си. Поставяли се основите на бъдещата Османска империя, която по-късно ще се простре на три континента. Един от най-ранните привърженици на Осман (1299-1326) бил византийския феодал Михаил, управител на крепостта Кирменкия (на турски Харман Кая), в полите на Малоазиатския Олимп. Отначало противник на Осман, Михаил воювал с него и бил пленен. Османският историк Мехмед Нешри съобщава: „Храбрец бил Кьосе Михал, та сърце не дало на Осман да го погуби. Опростил греховете му и го пуснал. Тогава Кьосе Михал станал предан Османов слуга и негов истински приятел”. 

През 1308 г. Кьосе Михаил (Михал) приема със семейството си исляма. Според Мехмед Нешри не съвсем доброволно.(1) Михал участвал с Осман във всички битки за разширяване на владенията му и е един от основателите на Османовата държава. Той е приятел и съветник на емира Осман І, изпълнявал и дипломатически мисии. Бурса се предава без бой благодарение намесата на Кьосе Михал. Садеддин Ходжа пише: „Вождът на великата държава Михал изпрати да го представлява”. * 

Какъв е етническия произход на Кьосе Михал? Въпросът е още спорен. Българското население в Плевен в продължение на столетия вярвало, че мютевалиите на вакъфа, потомци на Кьосе Михал, са от български произход. Самите те са знаяли, че дедите им са били християни. През 1889 г. Рагъб ефенди от ихтиманския клон на рода, в прошение до Министерството на финансите в София пише, че “фамилията е от български произход, което се потвърждава от самото име на Гази Михал бей”.(2) 

За етническия произход на Михалоглу са писали: Г. С. Раковски, П. Р. Славейков, Константин Иречек, Феликс Каниц, историкът Георги Димитров.(3) Лука Ослеков идентифицира Кьосе Михал с българския цар Мицо.(4) (Denis Hakarar)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo