Кой е суверенът според тъй обичащия позора (и таваришч Путин!) президент Румен Радев - и според истината, реалността и мъдростта?

СУВЕРЕННО РЕШЕНИЕ 

На журналистически въпрос какъв знак дава България на Европа с решението си да не подкрепя и да не е част от общата поръчка на повечето страни от Европейския съюз за доставката на снаряди за Украйна, президентът Радев отговори, че това е "знак на суверенно решение" на страната ни. Доколкото си спомням парламентът беше взел друго решение за доставката на оръжия за Украйна. А България все пак е парламентарна, не президентска република. 

От времето на Джон Лок и Жан Жак Русо се смята, че суверен в държавата е народът, а не кралят. Дали нашият президент не се връща към едно предпросвещенско разбиране за това кой е суверен? От миналата пролет България се управлява от президентски правителства, назначавани от един човек, чиято воля изпълняват. Изпълнила ли се е мечтата на Слави Трифонов? 

Но и в президентски републики, които са демокрации, като САЩ, а не диктатури като Русия, президентът не може да взима важни решения сам без гласуване в Конгреса, където има реална и много силна опозиция. Нашият парламент вече се произнесе по въпроса за оръжията за Украйна. Но сега президентът взема "суверенно решение" за България. (Vladimir Levchev) 

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: 

Думи на един мъдър и велик политик към едни други "миролюбци", подобни на нашия умник, (п)резидентът Румен Радев: 

"Вие трябваше да изберете между войната и позора. Избрахте позора. Сега ще получите и войната!" (Уинстън Чърчил)

ДОБАВКА:

Zachary Karabashliev: В драматургията има едно основно правило – това, което движи сюжета/историята напред е не какво ГОВОРЯТ героите, а как ДЕЙСТВАТ. Няма значение какво КАЗВАТ въобще, важно е как действат. Пренесено на политическа сцена - Радев в момента в България и Брюксел действа като пестелив на думи лейтенант на Путин. Копейкин, да речем действа като бъбрив ефрейтор на същия началник. Нинова действа като… нека го оставим дотук.

За останалите сили от политическия спектър в следващите десетина дни е задължително да предприемат адекватни политически противодействия на действията на Радев, който преди дни „суспендира“ важно парламентарно решение (или поне заяви, че ще го направи). Дали „де юре“ може, или не може ще кажат юристите, но „де факто“ той го каза. Мисля, редно беше - и все още е - тези политически сили, които гласуваха в Парламента това свое решение да направят една обща прескоференция, да седнат на една дълга маса и лице в лице с журналисти и бъдещи избиратели да о(б)съдят действието на президента. Това би било политическо ДЕЙСТВИЕ. С това си действие те няма да загърбят своите партийни различия, няма да заровят томахавки, но ще покажат на избирателите си, че са готови да ДЕЙСТВАТ в името на една по-голяма цел. Така отправят политическо послание за една „ясна“ позиция по една ясна тема – с агресора Русия ли си, или с цивилизования, свободен свят. Толкова. Иначе, да си пишат всеки индивидуално гневни статуси, да остроумничат по повод Радев, да го критикуват – не, съжалявам, това са само думи, те нямат перформативен характер и не са политически ДЕЙСТВИЯ.

Има, разбира се и по-ефективни политически действия от една пресконференция, но те изискват други усилия и време.

Умерено-оптимистичен оставам, че нещата вървят към по-добро за страната ни. Все пак, пролет е.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo