Какви са дефектите на демокрацията според Райнер Маусфелд?

МАНИПУЛАЦИЯТА ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС 

Иванка и Жак Асса 

Добрият пастир живота си дава за овцете. Наемният работник не е като пастира, защото не е стопанин на овцете и щом види, че идва вълк, ги изоставя и избягва. Тогава вълкът напада овцете и те се пръсват на разни страни. Наемният работник побягва, защото само са го наели и той не милее за овцете като за свои собствени. Пък и зависи от договора за наемане. 

Евангелие на Йоан (11,12,13) 

Не често се заемаме да пишем (т.е. не сме графомани) и затова предварително мотивираме настоящите бележки. Срещнахме публикувана лекция на проф. Райнер Маусфелд, четена през 2015 г. в университета Кристиан Албрехтс в Кил, където е професор по обща психология, след като е изучавал математика и философия.

 

Rainer Mausfeld: Demokratie und Menschenbild (21.04.23)

Между другото два от коментарите за лекцията са: „Малко сухо за захапка, но здраво и солидно при дъвчене...” и „Трябва всички, които отричат ​​реалността, за постоянно да си запишат на носа: коварството си има система!” 

Тези коментари заостриха нашето внимание към неговите концепции (предимно защото не може да бъде обвинен, че е привърженик на Путин - през 2015 г. «путинизмът» още не съществуваше като закреймявашо понятие). И най-вече германският психолог ни заинтересува след един политически коментар на социалния антрополог Харалан Александров, според който по времето на Великата френска революция (1789-1799) старата аристокрация се е превърнала в буржоазия, така че не е чудно у нас бившите висши партийни функционери (особено от ДС-б.а.) днес да са „автентичната десница“. 

Ето накратко твърденията на проф. Райнер Маусфелд: 

1. Райнер Маусфелд въвежда понятието „парадокс на демокрацията“, който засяга „проблема за взаимоотношенията между елитите и хората“. Тук се забелязва едно особено деление в обществото «елит» и «население (или народ)».  

Народът се представя като въображаемо стадо, за което са нуждни пастири (елит). Тя създава идеологическата конструкция за „незрял народ” и същевременно замъглява личната полза на онези, които се предлагат за негови водачи; тя първа изгражда основата за разграничаване на „народ” и „управляващ елит”, на която се основават преобладаващите представи за демокрация. Точно това идеологическо противопоставяне на „народ” и „елит” е фундаментът на нашите съвременни представи за „демокрация". 

Систематичното изследване на този проблем датира още от античността. В политически смисъл хората често се включват в дискурс сравнението със стадо, свързано с ирационални афекти и следователно трябва да бъде контролирано. Политически следователно става необходимо лидерството на един народ, закоето е важно „тишината на стадото (мълчание на агнетата)“, което обяснява смисъла на политическите действия. 

Гръцкият историк Тукидид (454-399 пр.н.е.) е бил първият, който по систематичен начин се занимавал с тези въпроси. Той е първият, който е формулирал тясната връзка между идеите за формите на управление, като нашите предположения за тях имат призната човешка природа. Всяка форма на управление винаги е свързано, имплицитно или експлицитно, с образа, който имаме за природата на човешкия дух. 

Тукидид бил на мнение, че масата има склонност към афекти и страст, без да познава цената на разума. „Масите са нестабилни във възгледите си и променливи и нямат отговорност за своите грешки или грешките на другите...“. „Политическите лидери от друга страна се ръководят предимно от «желание за власт», за задоволяване на властовите си амбиции.” 

Тукидид признавал, че за всяка добра форма на организация на обществото, трябва да се вземат предвид слабите страни на човешката природа. Според него постигнето форма на управление демокрация е невъзможно. Като идеална форма по-скоро виждал правителството на Перикъл –според него „Демокрацията всъщност е управлението на първия човек“. 

Аристотел (384–322 пр.н.е.) имал подобно мнение. Той бил привърженик към ТИМокрацията, „управлението на уважаваните и богатите“ била идеалната форма на управление. Би трябвало да има баланс между демократичните и олигархичните елементи, така че нито масата или бедните, нито елитите или богатите да могат да спечелят надмощие. Според Аристотел демокрацията е „упадък на ТИМокрацията“, защото демокрацията увеличавала възможността на „бедните, защото са мнозинство и ограничават активността на богатите, така че властта престава да бъде споделена“, което Аристотел считал за НЕсправедливост. Същата основна идея е залегнала в Американската конституция: всяка форма на управление трябва да бъде проектирана по такъв начин, че да подкрепя малцинството богати срещу мнозинството бедни, които са защитени от нея („за защита на малцинството на богатите срещу мнозинство", казвал Джеймс Мадисън (1751–1836), един от бащите-основатели на американската конституция. 

Предложеното от Мадисън решение на това напрежение между народ и елит в „представителната демокрация“, всъщност е форма на олигархия, чрез която се постига сигурност за личните интереси на малцинството на богатите. 

Тези няколко примера достатъчно илюстират, че цялата история на западните идеи е пронизана от дълбок скептицизъм относно демокрацията, като често са враждебни към нея. 

2. Ето как Райнер Маусфелд обяснява понятието „демокрация“: 

В политическия дискурс и в политическата реторика на съвремието понятието демокрация играе все по-важна роля. Демокрацията сега не е просто една от възможните форми на управление, но е единствената правилна форма, в която се изразява политическата власт и изобщо може да се легитимира. В същото време властимащите елити виждат демокрацията като „необходима илюзия“ за която се борят. В същото време зад реториката на демокрацията се крият олигархични структури, осигуряващи собствените си интереси. За тях сериозните демократични постижения представляват „излишък от демокрация“ и се опитват да ерозират демократичните структури по начин, възможно най-невидим за населението – процесът, който протича в съвремието е ускорен по плашещ начин. Например ключови пунктове на този процес могат да бъдат законодателните процедури на ЕС, Световната банка, МВФ, ТПТИ и „тройката“, които са достатъчни. 

Установяването на олигархични структури под названието „демокрация“ беше впечатляващо успешно, защото западните демокрации наистина го осъществиха. Този възглед не е само на критиците за такъв процес на дедемократизация, той се споделя и от самите управляващи елити. 

Пример: САЩ – (Доклад от 1975 г., озаглавен „Кризата на демокрацията”) – кризата на демокрацията в тозии доклад се отнася до факта, че авторите описват диагностициран „излишък от демокрация.“ Самуел Хънтингтън отбелязва, че понякога (например при управлението на президента Труман) ситуацията била такава, че само с шепа банкери от Уолстрийт Труман управлявал страната. От тогава понятието «излишък от демокрация» трябва да бъде цялостно коригирано. Във Washington Times от 21 април 2014 се появи твърдението: „Америка вече не е демокрация – такава, каквато имали предвид бащите-основатели, когато са дефинирали демократичната република“. 

Милтън Фридман (1912–2006), един от бащите-основатели на неолиберализма, изрази открито през 1990г.: „Демократичното общество, веднъж установено, унищожава свободната икономика” (Бюлетин на Mont Pelérin Society) – което, разбира се, е гледната точка на елитите. Следователно демокрацията се разглежда като „допустима“ само до степента, в която икономическият сектор е «пощаден от демократичните процеси на вземане на решения » - т.е. докато той не се вписва в демокрацията. В този смисъл неолиберализмът е най-големият враг на демокрацията в световен мащаб. 

3. През 1975 г. бе публикуван споменатия влиятелен доклад „Кризата на демокрацията“ от името на така наречената „Тристранна комисия“. "Тристранката" се нарича поради факта, че членовете на тази елитна консултативна комисия идват от трите големи икономически блока Северна Америка, Европа и Япония. Тристранната комисия има близки връзки с други елитни мрежи: с Билдербергска конференция и с Джеймс Ърл „Джими“ Картър. В този доклад се посочва че: „излишъкът на демокрация” предизвиква криза на демокрацията, което може да бъде решена и се решава като демокрацията се управлява (в смисъла на елитите) и само ако голяма част от индивидите и групите проявяват известна степен на апатия и неангажираност - („Ефективното функциониране на демократичната политическа система обикновено изисква известна степен на апатия и ненамеса от страна на някои лица и групи.“). 

За управляващите елити желана е „зрителска демокрация“, която може да се постигне само ако населението е до голяма степен деполитизирано (в политическа летаргия и морална апатия). Тази цел може да се постигне само ако се използват налични подходящи техники за предизвикване на апатия (чрез загриженост за финансовото препитание, генериране на страх, консуматорство и т.н.), техники за управление на мнението и техники за управление на възмущението. 

4. Създаване на „апатия на населението“ се постига чрез управление. 

4.1.Американският политолог Харолд Ласуел (1902–1978) изрази възглед, който беше широко разпространен сред елита – може да се предпочете демокрацията, ако едновременно е възможно да се въведе сред гражданите определена съгласуваност с политическата система и с решенията на една специализирана политическата класа, отнасящи се за тях. Това може да стане само ако се гарантират подходящи пропагандни техники. Пропагандата следователно по същество е неизбежнае част от „демокрацията на зрителя“. 

4.2. Как може да се постигне изискванията - елитите да бъдат „невидимо правителство“ при подходящо достигане нивото на апатия сред населението - разбира се, масмедиите играят централна роля в това. Наистина функцията им е ясна от прозренията на Пол Лазарсфелд, един от най-важните изследователи на комуникацията и същевременно един от основателите на съвременните емпирични социални изследвания: „Трябва да залеете гражданите с поток от информация така че да имат илюзията, че са информирани.” Чрез илюзията, че е информиран, гражданинът има политически чиста съвест; той има усещането че научава всичко, което трябва да знае и може да си легне спокойно вечерта.“ 

4.3. Друга ефективна техника за успокояване в политическата сфера е пораждането на страх. Един често похват е да се използва реториката за военни „интервенции“. Това е двойна стратегия: 

а) Колкото са по-образовани части от населението по-лесно могат да застанат под знамето на „хуманитарни интервенции“. 

б) За печеленето на агресивни войни най-лесно се подвежда населението като се породи страх от злонамерени и насилствени сили. Исторически известен пример с огромни последствия е показването на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл на 5 февруари 2003 г. пред Съветът за сигурност на ООН, на ръка с тръба напълнена с прах. Би трябвало това да демонстрира „ясни доказателства“, че Садам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение. Това „доказателство“ беше насочено основно към американското население и имаше за цел да разсее неговите страхове за увеличаване на отдавна планираната американска инвазия в Ирак. Тази манипулация на въздействие беше изключително ефективна, в резултат на нея повече от 100 000 иракски цивилни бяха убити. Най-сериозният скорошен пример как се създава страх, който да позволява провеждането на хегемонна политика, е информацията на медиите за войната между Русия и Украйна. 

4.4. Ето няколко прости техники на медийна манипулация. За тези прости техники не са необходими специални познания по психология, те са извлечени директно от масмедиите: 

-1- Деклариране на фактите като мнения. С фактите човек се справя лесно, защото ги приема като нещо просто. Мненията, отбелязва Хана Аренд, крият в един от най-страшните аспекти на тоталитарните мисловни системи. 

-2- Фрагментиране на представянето на действително свързани факти като по такъв начин контекстът на значението се губи. 

-3- Деконтекстуализиране на фактите, откъсване от истинския им природен контекст, така че те да се появят като единични отделни случаи. 

-4- Реконтекстуализиране на фактите така, че да съответстват на нов контекст, поддържащ „положителни“ съпътстващи идеи, така че техния първоначален контекст, чието значение евентуално може да предизвика морално възмущение, да загуби потенциала си. 

Накрая искаме да посочим едно специфично качество на средния българин – скептичното приемане на масови внушения. Не случайно всички правителства от последните години постепенно намаляват авторитета си, което личи от процента гласуващи на изборите. Само най-съвестните политици се чувстват неудобно от под 40% гласуващи, при това с над 5% липса на избор и с неопределен процент „фалшификации“. Следователно това, което е неудобно за елитите е, че населението не им вярва. Затова постоянно се казва, че населението е апатично, но това не е „резултат от действията на елитите“, а просто е резултат на българския афоризъм, изразяващ духа на българина „истинският мъж се лъже само веднъж“ (естествено сме използвали евфемизъм, като сме използвали „се лъже“ вместо по-цинична дума).

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg.bg 

Добави в Svejo