В днешния брой на в-к "Про & анти" излезе моята статия "Лявата и дясната позиция за учителската стачка". Искам тук да публикувам само финала на тази статия, в който пиша за един шанс за "гражданско благородство", пропилян или пропуснат от всички нас, или поне от мнозинството. Ето за какво става дума:
Накрая искам да запитам: способни ли сме на гражданско благородство?
Какво благородство ли? Ами - обществена подкрепа! Но не на принципа “Подкрепяме, но искаме и нашите заплати да станат по-високи!”, а на един наистина благороден и безкористен принцип: “Нека сега да увеличат техните заплати, пък ние ще почакаме”. Което е една толкова нужна ни проява на автентична и здрава гражданска солидарност.
Което значи, че ние, гражданите, да заявим: “За известно време признаваме предимство и приоритет на образованието и на учителството, понеже съзнаваме, че тази сфера е от особен обществен интерес.” Възможно ли е у нас да се случи такова нещо, способни ли сме на такива себеотрицателни прояви на гражданско благородство?
Ако го покажем, ще поставим динамит в самата основа на олигархичния строй, понеже ще се окаже, че на народ, който е способен сам да се управлява, господстваща и “ръководна” олигархия изобщо не му е нужна. Че сегашното правителство трябва да си иде като провалило се. Колкото по-скоро, толкова по-добре...
Това е. Статията е писана поне преди две седмици. Тя престоя в много редакции и беше хвърлена в коша. Тя беше мълчаливо отхвърлена, естествено, и от новия, "бойковистки" или "гербовашки" в-к СЕДЕМ. Едва сега излезе в единствения останал антикомунистически вестник у нас. Но думите, с който завършвам своята статия, си запазват силата и сега. А именно: разбра се и от децата дори, че сериозна и същностна промяна към добро у нас не само в образованието, ами и във всяка една друга сфера на живота просто не може да има докато "другарите" - комунисти, царисти, ченгета-доганисти, русофили-сидеровисти, гербоваци-бойковисти и пр. - не си идат, и то завинаги!
Накрая искам да запитам: способни ли сме на гражданско благородство?
Какво благородство ли? Ами - обществена подкрепа! Но не на принципа “Подкрепяме, но искаме и нашите заплати да станат по-високи!”, а на един наистина благороден и безкористен принцип: “Нека сега да увеличат техните заплати, пък ние ще почакаме”. Което е една толкова нужна ни проява на автентична и здрава гражданска солидарност.
Което значи, че ние, гражданите, да заявим: “За известно време признаваме предимство и приоритет на образованието и на учителството, понеже съзнаваме, че тази сфера е от особен обществен интерес.” Възможно ли е у нас да се случи такова нещо, способни ли сме на такива себеотрицателни прояви на гражданско благородство?
Ако го покажем, ще поставим динамит в самата основа на олигархичния строй, понеже ще се окаже, че на народ, който е способен сам да се управлява, господстваща и “ръководна” олигархия изобщо не му е нужна. Че сегашното правителство трябва да си иде като провалило се. Колкото по-скоро, толкова по-добре...
Това е. Статията е писана поне преди две седмици. Тя престоя в много редакции и беше хвърлена в коша. Тя беше мълчаливо отхвърлена, естествено, и от новия, "бойковистки" или "гербовашки" в-к СЕДЕМ. Едва сега излезе в единствения останал антикомунистически вестник у нас. Но думите, с който завършвам своята статия, си запазват силата и сега. А именно: разбра се и от децата дори, че сериозна и същностна промяна към добро у нас не само в образованието, ами и във всяка една друга сфера на живота просто не може да има докато "другарите" - комунисти, царисти, ченгета-доганисти, русофили-сидеровисти, гербоваци-бойковисти и пр. - не си идат, и то завинаги!
2 коментара:
Проверка...
Глупости
Публикуване на коментар