На днешния ден преди около 2000 години Спасителят е прикован на кръста заради нашите грехове: способни ли сме поне на този ден да почувстваме с цялото си същество величието на неговата жертва - и готови ли сме да се покаем най-искрено?! Учителят на човечеството в тази толкова възвишена истина на свободата ни дава един незабравим нравствен пример: въпреки слабостта си имаме шанса да се преизпълним с духовна сила само ако останем насаме със себе си и пред спомена за онази Голгота най-смирено поискаме прошка за греховете си, погнусени от нерешителността си - и заради малодушието си.Днешният ден е ден за покаяние: който се покае, ще се спаси. Който усети в сърцето си искрена скръб заради саможертвата на Спасителя, ще се пречисти. Мъката е тази, която най-ефикасно пречиства душата - и прави човека по-истински, по-благороден, по-нравствен. Тия, които са неспособни на искрено разкаяние, тия, които не се колебаят и всекидневно вървят по пътищата на злото, тия, които се смятат за непогрешими, именно гордите, високомерните, винаги правите, непознаващите съмнението - такива няма да се спасят, на тях никога няма да бъде простено. Лицемерите, които спекулират с религията, които посещават храмовете само доколкото "електоратът" ще види жеста им, тия, които, подобно на Гоце Първанов, се кръстят усърдно само пред камерите, нека да получат в този ден нашето презрение. Такива никога няма да бъдат причастни на Христовия свят на истината, доброто и свободата.
Днес у нас се ширят материализмът и нихилизмът, атеизмът и произтичащия от него аморализъм. Мнозинството от хората са без непоклатимите нравствени опори на вярата и се люшкат като лодка без весла в бурния океан на живота и съществуването. Човекът без нравствени опори е способен на всичко, но най-напред такъв човек не умее да различава истината от лъжата - и доброто от злото. Нему по тази причина всичко е безразлично. На него му е все едно: едно смразяващо безразличие трови душата му всеки миг и час. Такива хора е детска играчка да бъдат излъгани и измамени, защото те в нищо не вярват, на тях им е все едно какво ще става. Такива хора са наивни като деца - и дори повече и от децата. Малодушието, душевната слабост е израз на тяхната екзистенциална непълноценност: такива хора не могат ефикасно да устройват живота си, те могат само да рушат и вредят, не да допринасят. Без възраждане на духовните сили на такъв човек той не може да застане здраво на краката си и просто няма как да тръгне уверено към онава бъдеще, което сам е избрал. Само искрената вяра в Бога може да стане фундамент на нравственото поправяне на човека и човечеството.
У нас по тази причина - духовното израждане на нацията, което наследихме от бесовщината, наречена комунизъм - всички е изопачено, изкривено и изкористено. Каквото и да вземеш, все е недъгаво: и демокрацията ни, и културата ни, и медиите ни, и образованието ни, и икономиката ни, и какво ли не още, всичко е съвсем наопаки. Разбойниците, лъжците и измамниците триумфират във всички сфери на социалния живот. В тази ситуация точно те са овладели командни позиции и в Църквата ни: нашата българска православна църква е в ръцете на нравствено пропаднали архипастири, слуги на Сатана, верни служители на Злото, не на Бога, не на Истината. Едва ли може да има по-голяма деградация: погледете колко арогантни са владиците ни! Те не милеят за нищо друго освен за богатства, за свещоливници, за имоти, за бизнес: владиците ни са мутри, а пък мутри, предполагам, стават владици. Такова безпардонно зло никога не е съществувало из българските простори.
Ето докъде сме я докарали, понеже нехаем за душите си. Нехайството към най-скъпото, което Бог ни е дал - безсмъртната душа - води до всеобща погибел. Към погибел и на нацията, и на нейния живот, и към ужасно и най-безсмислено вегетиране на общностите, води към вакханалия на аморализма и на безпътицата. Ще се спасят само ония, които се отвратят от себе си, които презрат своята склонност към бездушие и подлости, ще се спасят единствено ония, които силно възжелаят да се преродят и да възродят нравствената си сила. Без вяра и без духовни опори животът се превръща в кошмар...
Спасението е в нашите ръце, в ръцете обаче на всеки един от нас поотделно. То е лично и най-отговорно индивидуално дело. Всичко започва от отделното човешко същество. Всичко и до него свършва. От нас зависи всичко. Зависи от нашата вяра, от вярата в богочовека Христос, показал ни, че и в най-ужасни обстоятелства доброто може да се възроди, да възкръсне. Иска се само искрено желание да се изпълниш с онази истина, без която животът ни се превръща в абсурд и трагедия. Само ако престанем да се самоунижаваме, едва тогава ще станем достойни и за уважение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар