Изминаха 7 месеца от края на учителската стачка. В това време правителството показа пълна незаинтересованост от кризисната ситуация в българското образование. Даже имитация на стремеж към реформи не считат за нужно да демонстрират. Явно образованието не е сред приоритетите на обръчите от фирми към всяка от партиите в управляващата коалиция.Нито едно от исканията на учителите не беше изпълнено. Стачката завърши без подписване на споразумение, но с ангажимент правителството да работи за повдигане на статуса на българския учител и за същностна промяна на ситуацията в образованието. В резултат към 1 юли средната заплата в сектор образование в реални стойности ще бъде по-ниска в сравнение с преди стачката. При двуцифрена инфлация в последните месеци учителските заплати не са актуализирани изобщо, което изяде всяко увеличение. Сега правителството, за да се изгаври с учителството и за да му отмъсти за непослушанието, подхвърля мизерното 5% увеличение на заплатите от 1 юли. Явно изпробват предела на търпението на българския учител.
Разбра се, че учителите нямат свои професонални организации, които да защищават интересите им: след стачката Янка Такева и Крум Крумов потънаха вдън земя. Изглежда във всичките тия месеци бяха на Бахамските острови, където да харчат парите, които правителството им даде, за да предадат учителите. Учебната година, започнала с загуба близо на два месеца учебно време, отива към края си. Стачката на учителите беше за човешко и професионално достойнство, а в резултат учителството понесе най-голямото унижение и срам. Вече месеци наред учителите грозно мълчат и чакат. Не разбирайки тяхното мълчание, премиерът Дмитриевич Станишев прави всичко, което е по силите му, за да ги унижава още повече. Учителите явно се дават за пример на цялото общество та да знаят всички какво става с тия, които не слушат, които не са покорни. Който не стачкува, му вдигат заплатата, който стачкува, му я намаляват: този урок предаде на учителството и на нацията комсомолецът Станишев.
Предвид сложилата се ситуация, българският учител има един единствен шанс да заяви своята позиция: след като тази учебна година започна и премина при ненормална обстановка, учителите са в правото си да обявяват, че няма да я завършат. Което означава, че в знак на протест против отношението на управниците към българското образование учителите нямат друг изход освен да не пишат годишни оценки. Нека вината за провалената учебна година да поемат тези, на които ние, българските данъкоплатци, плащаме заплати, за да носят пълната отговорност за българското образование: управляващите. В знак на протест против тяхното безхаберие учителите със своя граждански протест ще покажат, че не са се примирили и че няма да се примирят. В дните до края на учебната година правителството има възможност или да изпълни исканията на учителите от стачката, или да поеме пълната отговорност за провала си в сферата на образованието.Учителите са длъжни да предприемат този отчаян акт, с който да върнат отчасти своето достойнство. Обществото пък е длъжно да ги подкрепи: да се примиряваме всички ние с хаоса и с ниското качество на образованието на нашите деца е престъпление. Дойде моментът като общество да направим нещо, за да спрем агонията в сферата на образованието. Друг изход освен протести и борба нямаме. Нека учителите отново да дадат пример на обществото за високо гражданско съзнание. А чакането и пасивността наистина са гибелни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар