Мнозинството от нацията ни изглежда обича да стене под хомота на простотията си

Снощи издателят на моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (тя ще излезе в авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД) ми изпрати окончателния макет на книгата, та да го видя и да си кажа мнението. Разпечатах я и днес-утре си имам занимание: ще чета текста, та да нанеса последните корекции. Издателят обещава да спази срока за излизането на книгата - преди 24 май. Остава още малко време до този момент. Остава да се направи само корицата. Вълнувам се невероятно много, защото за мен тази е една много важна и потребна книга.

Подзаглавието на книгата е "Кратка психологическа история на съвременна България". Спрях се на него, защото с другото, с което ръкописът е по-известен - "лична" вместо "психологическа" - рискувам да бъде погрешно изтълкувано. Както и да е, важното е читателят да не се подведе. Разбира се, не очаквам сензация с книгата си: у нас тъкмо най-потребните книги си остават най-незабелязани. У нас всичко е наопаки.

Преди да излезе книгата за нашата най-съвременна история около самата книга се разви една недотам приятна история. Въодушевен от текста, който писах с ентусиазъм, аз сметнах, че може би моите сънародници, които четат в блога ми, влизат в него от цял свят, ще ме подкрепят в народополезното усилие. И предложих нещо скандално: ако някой иска, да подпомогне финансово книгата. Месеци наред обявата за това вися в блога и беше прочетена от много хора. Оказа се обаче, че само трима (!) българи, двама от пределите на отечеството, а един (!) от чужбина дръзнаха да развържат портфейла си и дадоха пари за издаването й. Така събрах 400 (!) лева дарения за издаването на книгата. И толкоз. Няма значение де. Искам обаче да кажа тук нещо, което особено ме възмути.

Става дума за грозни постъпки на неколцина, които обещаха да подпомогнат книгата, дълго време ме лъгаха, а пък в един момент не спазиха обещанието си. Имам чувството, че тия хора просто искаха да се погаврят с мен, или да разпалят надежда, че книгата ще излезе, пък после като изчезнат, да се провали издаването й. Подличко постъпиха, в духа на най-подлите български традиции. Разбира се, те не знаеха, че аз лесно не се отказвам и номерът им няма да мине. Аз съм психолог и очаквах такова нещо. Неслучайно съм писал и книга за българската душа. Нарича се БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА. Книгата, на която нацията обяви бойкот. До момента, за 7 месеца от излизането й, са продадени само 50 книги в цяла България! Нито една от големите медиии не обяви излизането й. Нито един блогър не каза една-едничка дума за да популяризира книгата ми. Опитаха се да я погребат веднага след като се роди. Пълно мълчание! Пълна низост! Гадна и отвратителна завистлива българска низост! Нищо де, питам се само: как тия хора поне малко от малко не ги е срам. Ето това е възмутителното.

И така, въпреки всичко, въпреки подличката българска атмосфера, в която ще излезе новата ми книга за страстите и бесовете български, тя ще излезе. Подготвих документите и тия дни ще получа банков заем, за да издам книгата си. Мълчанието около тази книга в богосферата пак е тотално и пълно. Което именно ме и стимулира да направя всичко, за да излезе книгата ми. Знаете ли защо?

Ами защото фактът, че така старателно се мълчи около предишната и около новата ми книга ми показва, че тия две книги са безкрайно потребни и истински необходими. Ако някой беше подкрепил с дума и насърчение моето дело, щях да се сепна, че явно нещо не е наред. Ала сега, щом така единодушно се мълчи, значи всичко е наред. Значи книгите ми, въпреки мълчанието и бойкота, носят в себе си нещо истинско. Ако бяха фалшиви, лицемерни, щяха непременно да ги превъзнасят до небесата. А сега мълчат, значи са истински. Ето това ме стимулира да продължавам да се боря. Иначе отдавна да бях се отказал.

Защото един толкова подъл, малодушен и гаден в мнозинството си народ не заслужава да правиш нещо за него. Той заслужава да бъде прокълнат и изоставен на съдбата си. Глупаво е да се бориш да му помагаш да се освести. Той не ще да заживее нормално и човешки. Той иска да продължава да стене под хомота на простотията си. Ето затова за мен предизвикателството е преголямо и затова още не съм се отказал. Защото съм изследовател, и този феномен на българската душа ме дразни дотам, че съм встъпил в люта битка с него. Да видим докъде ще ми стигнат силите, но докато дишам, няма да се откажа. Ако не бях философ и изследовател, отдавна да бях изкрещял "Майната ви, нещастници!" и да си бях обрал крушите от тази осъдена и обречена страна.

Както, впрочем, направиха толкова много наши сънародници. И са си прави. Този народ не заслужава да жертваш себе си заради него. Така е било преди, така е и сега. Идоли и кумири на този народ не са Левски и Ботев - не се подвеждайте от лицемерните думи на тълпата и на префърцунения ни елит, драги ми що-годе мислещи сънародници! - негови идоли и кумири са Гоце, Слави, Бойко, Божо, Пантев, Вучков и Волен. Тъжно, тъпо, жалко, но факт...

Добави в Svejo