Правителството започва репресии срещу непослушните

И то не срещу кой да е, ами репресии, насочени срещу учителството - сиреч точно срещу тези, които есента, по време на стачката, помогнаха да изпъкне пълната управленска несъстоятелност на това правителство и на този министър. Става дума за една от водещите в учителската стачка 9-та Френска езикова гимназия: министърът подготвял уволнението на подкрепяната от колегията, от учениците и от обществеността директорка г-жа Малинска. Ето информация по скандалния случай, защото наистина е скандално да се репресират, уволняват и наказват тъкмо най-свестните дейци в сферата на нашето агонизиращо образование. Интересни са там също особено много и коментарите. По случая е писано и тук.

Преди два дни няколко човека подехме една инициатива, наречена Гражданска акция: да спрем агонията на българското образование!. Поставихме в най-остра форма не търпящите отлагане и протакане проблеми и апелирахме за подкрепа към всички: учителството, учениците, медиите, интелектуалците (дежурната "интелектуална съвест на нацията" обаче не откликна - тя е заета с други неща, именно да се подмазва на президента, на олигархията и на правителството с оглед да получат някои спешни благинки!), блогърите, цялата общественост. Откликът, разбира се, е нищожен. По тази причина - че мнозинството от нацията е индиферентно към всеки проблем и към всяка инициатива, целяща промяна на неблагоприятното статукво - сме и на този хал. Нищо чудно няма, че сме на този хал, щом сме именно такива в мнозинството си: апатични, пасивни, отегчени, вманиачени от някаква тъпа мания за величавост, безразлични, само мърморещи, нищо не правещи и пр.

Ето във връзка с това, че правителството превантивно наистина минава в настъпление и безцеремонно почва репресии срещу учителството, за да всява страх, позволявам си да призова ония, които имат някакво все пак що-годе развито морално чувство или поне съзнание за граждански дълг, да опитат да излязат от коварната апатия, защото ако даже и това не опитат да направят, нещата в един момент могат да станат неудържими и дори страшни. Народ, който няма енергия да се бори за желаното си бъдеще, и който смирено чака каквото са благоволили да му "отпуснат" управляващите, а също и на който му е все едно какво ще му се случи, не може да има някакъв напредък. Това само исках да кажа...

Добави в Svejo