Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 5 декември 2008 г.

Най-интимните терзания и мисли на премиера на бандитска республика България

Изключително показателно е поведението на нашите дискредитирани управници в условията на световната криза. Показва нещо, което и иначе си го знаем, но ето че е добре пак да си го припомним. Показва първо, че са непоправими лъжци: въртят, усукват, мъчат се да си мият ръцете, ала не могат да скрият радостта си, че тази криза им дойде като манна небесна. Щото иначе може би щеше да се наложи да отговарят за колосалните си злоупотреби, а сега всичко приписаха на световната криза. Но аз за това съм писал, сега искам да обърна внимание на нещо друго.

Знаем как трудно, под жесток натиск, нашите пишман-социалисти, бивши комунисти, се отказаха от комунизма си: за това бяха нужни поне десет години. Разбира се, те бяха против всичко, бяха против "капитализма", против частната собственост, против приватизацията, против НАТО, против какво ли не не бяха. Ала, отбележете, бяха против всички тия неща само на думи, наужким, само колкото да баламосват червения електоратец, иначе на дело направиха нужното самите те, комунистите, да се преобразят в капиталисти и в "бизнесмени". Това, че вече са богати, че владеят и че превърнаха в своя частна собственост цялото национално богатство съвсем не им пречи и сега да баламосват електоратеца че били за "социална справедливост", че били партия на "социално-слабите" - а аз бих добавил че са партия и най-вече на... умствено слабите щом като ги подкрепят! Олигарси като Манджуков, Гущеров и Гергов са най-първи социалисти, пита се човек: като са социалисти, що не вземат да харижат несметните си богатства на бедните, та да се убедят всички на дело, че техният "социализъм" не е толкова лъжовен, не е само една колосална лъжа?! Наш български (и руски) патент са чудовищни комуноидни мутанти като "комунистически капитализъм", "бандитски капитализъм", "комунист-капиталист", с които сащисахме света, не само горката Европа!

А ето сега и новият момент. По едно време БСП провъзгласи, че вече се била "реформирала". Приела била реалностите, била се примирила вече и с капитализма, и с демокрацията, и с НАТО, и с Европейския съюз, и с Америка даже. Били станали "евросоциалисти" и пр., и т.н., и ала-бала. Някои даже бяха на път да им повярват, ала за жалост се появи световната криза, капитализмът сякаш се разклати и нашите таварищи първи почнаха да крещят уж забравените комунистически лозунги.

Първо ни показаха трамвая с ватман Дмитрич и с пътници майор Деянов от славната ДС и също един изкукуригал пенсионер, дето си призна гордо, че комунизмът му си бил пак там, в сърцето. А ето сега самият Дмитрич какво е заявил вчера, прочетете, не се гнусете като мен:

В условията на криза има известна реабилитация на държавата. Това е така, защото при кризата всички се обръщат към държавата - и работодатели, и синдикати и другите социални партньори.

Забележете нескриваната радост от реабилитацията на комунистическо-социалистическата догматика: държавата, та държавата. Неописуема е радостта на нашите управници, че започна тази "капиталистическа криза", която сякаш ще реабилитира техните комунистически копнежи, крити толкова време и така дълбоко в сърцата им. Сияят направо и Гоце, и Дмитрич когато говорят за "кризата", казват тази дума така, че сякаш мед капе от устата им. Особено е радостно, че кризата почна от Америка, мразена толкова всеотдайно от всички комуноиди по света. Радват се така, че сякаш остава само да върнат лагерите - в които да турят такива като мен, дето не щат да се кланят на Държавата-бог - та радостта тогава да им е пълна и истинска! Ето как под модерното и даже "пичовско" лустро на Дмитрич си лъсна все същия дърт комунистически задник.

Но има и още нещо, заради което всъщност се захванах да пиша тази бележка. Вижте какво още казва туй недоразумение със съветски произход, което за наш срам още търпим за премиер не на Татарстан, а на европейска България:

Премиерът коментира още, че не е коректно в момент на криза към страната ни да бъдат спрени милиони евро.

Вижте как е казано, скромничко, даже придирчив читател като мен да не му обърне внимание. А зад тия прости думички според мен стои най-съкровения вопъл на една непоправимо увредена комунистическа душа. Защо ли? Ще ви кажа.

Виждате ли каква му е логиката: ние като влязохме в ЕС почнахме на юруш да крадем от европейските пари, щото какво друго да прави един комунист с парите на гадните капиталисти, освен да ги краде, да си ги "присвоява"?! Кво друго да правим, та наш извечен лозунг, завещан ни от бащата на комунизма Маркс, е "Експроприация на експроприаторите", сиреч "Граби грабителите!".

Такаа, но ето че тия гадни капиталисти в един момент надушиха какво правим с парите им, и скочиха: рекоха, че ни спират европейските пари щом от тях се краде. Е, ний сме изпечени крадци, разбойници и бандити, рекоха си нашите врели и кипели в кражбите родни комунисти, все ще измислим начини да ги заблудим тия пребогати господа от Европа, на които не им отива да са толкова стиснати като са толкова богати. Но Европа не кандисва, ние се мъчим да ги заблудим, че повече няма да крадем, те обаче не ни вярват. И ето сега какво изплака малкият Дмитрич, сякаш тази болка извря от самите дълбини на неговото горещо партизанско-кашкавалковско сърце:

Премиерът коментира още, че не е коректно в момент на криза към страната ни да бъдат спрени милиони евро.

Чатнахте ли сега какво всъщност казва тоя потомък на съветски партизани, който ни управлява сега, мили ми български търпеливци? Казва така: това, че крадем, не е основание да ни удрят през пръстите, щото има криза, в кризата се наливат много пари, милиарди и милиарди, нали сме уж съюзници бе, наливайте и при нас сладичките милиардчета, а пък ний знаем какво да направим с тях, не сме вчерашни я!

Ето това де факто изплака потомъка на комунистически сатрапи, който неизвестно за какво търпим още за премиер на нашата европейска България, която тия разбойници превърнаха в единствената бандитската страна в Европейския съюз. Търпете си го, щом можете, те от капиталистите-европейци вече май няма да могат да крадат, ала за сметка на това в кацата на българския бюджет, в бюджета на народа, съставен предимно от наивници-добродушковци-търпеливци като вас, си бъркат яко: нека да ви крадат като ви е толкова акъла!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

3 коментара:

андрейчо каза...

Точно докато четях и се заливах от смях (незнайно защо), някаква се изтъпани по сутрешния блок да обясни как в Европа имало две харизматични личности и едната била Станишев.

Анонимен каза...

„Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.“ - Фредерик Бастиа

Анонимен каза...

Българските политици не са едни и същи – за съжаление

Пропагандната теза, че всички български политици и партии били еднакви, тези дни отново бе опровергана. Точно това е проблемът на България – че „всички” НЕ са едни и същи, а тъкмо обратното: за едни истинската демокрация, правовата държава, ЕС и НАТО са приоритет, докато за други приоритет са формалната демокрация, мафията, Русия и ОНД. Оказва се, че 19 години след промяната в България НЯМА НИКАКЪВ КОНСЕНСУС ПО ПРИОРИТЕТИТЕ НА СТРАНАТА. И ако доскоро ако не на дела, то поне на думи имаше единодушие, то сегашният антиевропейски курс на кабинета разрушава дори това формално вербално единство.

Българската външна и вътрешна политика все още зависи в прекалено голяма степен от политическата констелация. Например политиката днес е просто диаметрално противоположна на политиката 1997-2001. Има обаче една хубава страна на нещата: аз отдавна се питам дали Русия искаше да вкара Б-я в ЕС и НАТО като свой троянски кон и поради това не пречеше на българското членство в тези организации или пък се съпротивляваше на членството на Б-я и то стана ВЪПРЕКИ Русия. Сега се разбра, че Русия се е борила и се бори с всички сили срещу българското евроатлантическо членство. Толкова повече се издига в очите ми/ни делото на правителството нас ОДС, което бе решаващият фактор за постигане на тази цел въпреки ожесточената съпротива на Москва. Виждаме обаче, че Русия в никакъв случай не се е примирила, търси реванш и очевивно е избрала Б-я за опит за пробив в евроатлантическата общност. За нея явно ще е голям триумф да изолира и извади Б-я от общността. Така че моят въпрос получи отговор.

Искам да изкажа и няколко по-песимистични мисли. Разбира се, ние ще направим всичко по силите си България да стане достоен член на ЕС и НАТО. Само че няма гаранция, че ще успеем. Виждаме, че Москва е впрегнала огромни ресурси, за да предотврати това. Във връзка с това искам да обърна внимание на следното: човешката история опровергава схващането, че демокрацията е едва ли не „ествествното” и „нормално” състояние на обществото. Свободата и демокрацията исторически са изключение. Те са съществували за малко в някои полиси в древна Гърция и след това отново едва след 2000 години в Европа. Останалото време е било време на несвобода. Дори понастоящем повечето страни по света са или диктатури, или само формални демокрации. Така че в демокрацията няма нищо „нормално”. Друг е въпросът, че тя Е ЖЕЛАТЕЛНАТА И ЕДИНСТВЕНО СЪВМЕСТИМА С ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ. Тук не помагал мисълта на Хегел, че всичко действително е разумно, а всичко разумно е действително. Оказва се, че повечето действителни общества на са особено „разумни”, нито пък имат големи шансове да станат такива, долколко понятието „разумност” може да се прилага към социални системи. От друга страна е вярно, че демокрацията в развитите западни държави и САЩ е много устойчива, гъвкава, жизнена и стабилна система. Съмнително е обаче долколко тази система е приложима в страни без или с прекъсната за дълго демократична традиция.

Ето защо НАТО И ЕС за съжаление не са гаранция за демократичното развитие ня Б-я. Те в най-добрия случай са необходимо, но не и достатъчно условие. Понеже, както се вижда, вече съществува не само теоретичната възможност Б-я да остане в периферията на ЕС и даже постепенно да се (само)изключи от общността. След като мафията разбра, че не може да краде ЕС-пари, а трябва да спазва правила, тя няма вече никакъв интерес от оставането на Б-я в съюза. А мафията има могъщи вътрешнополитически и външнополитически съюзници. И не е сигурно, че демократичните сили ще успеят да се преборят с нея. За съжаление просто няма социален закон, по силата на който "добрите" следва по необходимост да победят "лошите".

Стоян