Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 27 март 2009 г.

Управниците ни напълно са абдикирали от народа, а ние сме вкопчени в тях като в спасители

Здравейте, пиша ви във връзка със статията на тема защо трябва да гласуваме. Мисля категорично, че не сте прав.

Дали като мен сте гласувал на всички избори ot 1990 г. насам - на всеки 4 години (изключение правят само тези от 2001 г. и то защото бях в чужбина в деня на изборите)?

Дали ДОСЕГА все сте се надявал на по-добро, за да откриете след това, че всъщност всичко е една мръсна демагогия пред нас - простосмъртните, за да ги настаним на властта и те БЕЗНАКАЗАНО да крадат и грабят, нехаейки и дори подигравайки се с тези, които са ги избрали?

Примери ли искате? Ще ги чуете всяка вечер по новините.

Ще ги прочетете - десетки - в безценната книга ”Новите български демони” на Юрген Рот, ще ги разпознаете в докладите на ЕС за корупцията на най-високо политическо ниво.

Извинете, г-не, аз вече НЕ искам да бъда една от милионите възпиемани за ”идиоти” българи, която с ”активната си гражданска позиция” (каква демагогия стои зад изтъркания израз!) ще им помага не само да заемат място във властта, но и да ограбват и крадат, да трупат стотици хиляди и милиони за сметка на обиkновения българин живеещ на една заплата, с трошиците от богатите им трапези.

Нима вярвате, че в България се прави политика и се УПРАВЛЯВА държавата, народа? Управлява се ЕДИНСТВЕНО личния икономически интерес на българския депутат, министър и висш държавен чиновник.

Нима вярвате, че тези избори са политически (това е само ”дрехата”, метната върху тях), когато за мислещия е ясно, че са само борба със зъби и нокти за разпределение на икономически влияния, сектори и интереси?

Ако всички мислеха като мен в деня на изборите не би бил избран нито един, защото нито един българин не би гласувал. Най-доброто, което може да се случи тук - в България - е да не гласува нито един избирател!

Това не би ли означавало служебно правителство от ЕС?

Няма как да стане, ще ми отвърнете, има хора, готови да се заробят за нови 4 години. Готови да гласуват! Нима вярвате, че мислят за вас и за мен? Напълно са абдикирали от народа, а ние сме вкопчени в тях като в спасители?

А всъщност НОВИ БЪЛГАРСКИ ДЕМОНИ.

Много още мога да говоря. Но не искам.

Ще повярвам на демократичния ви тон, ако намерите сили да публикувате коментара ми, но силно се съмнявам в това. На вас ви трябват ”гласоподаватели”.

Желая ви ”успех” на изборите и в следващите 4 години след това. И на вас, и на всички, които мислят като вас.

Останалите просто няма да участваме.

(Автор: Цонка Тянкова, този текст намерих в блога на своя ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

7 коментара:

Анонимен каза...

Мъка, мъка...

"Колко мъка има на тоя свят, Боже?"
пита Петър Моканина в търсене на бялата лястовица...

Колко мъка ще трябва да преживеем, докато държавата заработи нормално и докато се изчистят клоаките из родната политика?

Много е мъката, поради която не успяхме да започнем истинските трансформационни процеси в отечеството.

Да, така е, има отчаяние у българския народ. Да, има защо хората да са отчаяни. Но точно затова трябва да гласуват. Да ГЛАСУВАТ С НЕДЕЙСТВИТЕЛНА БЮЛЕТИНА.

Защото точно това ще е ВИКЪТ, който трябва да се направи и в България и в ЕС. Това ще бъде "тихата" революция, която трябва да се направи и трябваше да се направи още преди да дойде онзи мадридски мошеник.

ПОЛИТИК СЕ ТРЕПЕ С ВЕСТНИК И С ГЛАСУВАНЕ...

Какво ще стане, ако изобщо не се гласува?

А какво ще стане, ако най-много са с недействителни бюлетини?

Отговорете си на въпроса и ще видите, защо когато не виждате нито една партия, все пак трябва да отидете, за да дадате недействителен вот.

Само ще Ви подскажа две неща. ГОЦЕ ПЪРВАНОВ стана президент с по-малко от 40% изборна активност. А ако имаше 50% недействителни от 40% изборна активност, той нямаше как да може да стане президент с 1/5 от гласове на всички оправомощени да избират.

Ако приемем при най-силни надежди, че в следващите избори, активността ще бъде 50% и от тях 25% са недействителни, тогава ще се случи това, което искате да се случи. Опорочените политмафиоти трябва да си ходят, защото точно това ще е показател за НЕДОВЕРИЕТО у политиците. Никой няма да може да каже, че е избран! И никой няма да спечели изборите. НИКОЙ...

Това е крайна мярка, но тя трябва да дойде. Защото иначе оттърване няма. Няма как да дойде оттърването, без АКТИВНО ПОКАЗВАНЕ НА ВОТ (ВКЛ. И НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН). БЕЗ АКТИВНА ПОЗИЦИЯ - ВКЛ. и недействителен вот. Затова и него го има.

ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ГЛАСУВА. НЕЗАБАВНО, ОКОНЧАТЕЛНО И РЕДОВНО...

АКО НЯКОЙ НЕ ВИЖДА ПАРТИЯ, ЗА КОЯТО ДА ГЛАСУВА, ПРОСТО да хвърля НЕДЕЙСТВИТЕЛНА БЮЛЕТИНА.

ТОВА Е НАЧИНЪТ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИТЕ НА ТВЪРДИЯ КУПЕН ЕЛЕКТОРАТ!

Затова смело към урната и задрасквайте всички! Ако не ги задраскате овреме, те ще продължат да ни задраскат всички нас...

Ангел Грънчаров каза...

Призивът на горния анонимник да се "гласува" с недействителни бюлетини изхожда от това, че все някой и друг балък може и да се хване на тая въдица, а иначе, разбира се, работи в интерес единствено на сегашните управляващи; явно този таварищ иска да спомогне любимата му партия БСП и нейната верна дружка, ченгесарницата ДПС, да ни доят и стрижат още поне 4 годинки :-(

Анонимен каза...

Другарю Грънчаров, не всеки който е несъгласен с подкрепата към СДС и ДСБ е комунист. Има хора, които искрено вярват, че това е пътя и искрено мразят комунистите, като не вярват и на съпруга на партийната секретарка, другарят Иван Йорданов Костов. Аз лично подкрепям "Зелените" - партия със силна гражданска позиция, издигнала се от гражданското общество и занимаваща се с реални проблеми. Но за вас сигурно и аз съм комунист, а партията, която подкрепям - комунистическа. За вас всеки, който не е от Костов е зъл. Вие сте един костовистки якобинец.

Ангел Грънчаров каза...

На горния анонимник:

Не става ясно - в логическия смисъл - какъв е смисъла от негласуването, т.е. от "гласуването против всички", което е абсурдно както и "гласуването за всички". На бай ви Вучков, който е тотално склерозирал му е простено да плещи нелепици, на за мислещ човек с неувредено съзнание като вас, какъвто, надявам се, сте, това е съвсем непростимо. Помислете малко и не бързайте с квалификациите спрямо моята скромна личност: аз си имам премислена и дори изстрадана позиция, а "уроци по правилно мислене" при мен не вървят: погрижете се първом за собствените си представи и разбирания. Успех Ви желая!

(Забележка: Т.н. "Партия ЗЕЛЕНИТЕ" ми е абсолютно неизвестна, нищо чудно и да са сериозни хора, вдъхновявани от някакви ценности, но според мен политиците се проверяват на дело: по тази причина съм заложил и ще подкрепя ДОКАЗАНИ, а не само ПРЕТЕНДИРАЩИ политици. Известно е, пак от логическа гледна точка, че НОВОТО и НЕИЗВЕСТНОТО само заради това, че е ново и неизвестно не е задължително да е ПО-ДОБРО!)

Анонимен каза...

Честит юбилей,Ангеле! Да си жив и здрав още дълго време и да ни радваш с превъзходните си книги и с все така ясно изразена гражданска позиция! Пожелавам ти още по-ползотворна част от живота ти!
от Здравко

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря, Здравко! Трогна ме с добрите си думи! Желая ти всичко добро в живота!

Ангел Грънчаров каза...

Написано от Стоян на латиница, оправено от мен на по-лесен за четене алфавит:

Ей, аман вече от този нихилизъм и призиви за бойкот на изборите или “гласуване против всички” или някакви задрасквания на бюлетините, което наистина помага само на сегашното правителство и с това на мафията. Мафията само това и чака – да не се гласува или да се протестира с разни “задрасквания”. И сегашното правителство на Станишев със своята нищожна подкрепа е практически нелегитимно, но какво от това?

На мафията не и трябва доверие, за да управлява и да прави смели реформи. Тя не иска да “управлява”, на нея и стига ДА Е НА ВЛАСТ И ДА КРАДЕ. Вълко Червенков и Тодор Живков също не бяха демократично легитимирани, но и те бяха на власт и управляваха СРЕЩУ МНОЗИНСТВОТО ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. Комунистите имат опит в пренебрегването на общественото мнение.

Не мога да разбера защо българите имат толкова максималистични изисквания към и очаквания от политиката, та все не са доволни от управлението.

Е, те са отчасти недоволни и поради обстоятелството, че медиите и мнозина “анализатори” и “коментатори” им внушават, че ТРЯБВА да са недоволни, при това ОТ ВСИЧКИ политици и партии, всички били еднакво некадърни, алчни и крадливи. Вероятно затова избирателите в България след 1990 непрекъснато гласуваха за различни формации, ала никoй не можеше да им угоди. Колко партии и премиери се изредиха за последните 19 години! - Луканов, Попов, Димитров, Беров, Инджова, Виденов, Софиянски, Костов, Симеон, Станисшев – 10 души за 19 години, ако махнем служебните Инджова и Софиянски пак остават цели 8! Средно малко повече от 2 години е управлявал един премиер. Ясно е, че с такива чести смени няма да се получи желания ефект. Ами че аз апартамента си не мога да “оправя” (ремонтирам) за 2 години, какво остана цяла една държава? Канцлерът на Германия например след 1949 г. се е казвал Аденауер, Аденауер, Аденауер, и така цели 14 години. Ако германците бяха сменяли средно на всеки 2 години канцлера и правителството си, вероятно дълго щяха да стоят на нивото от 1949 г.

Тука, разбира се, веднага ще се възрази, че Аденауер е бил голям политик, докато България след 1990 г. все не може да случи на политици или политик, когото да преизбира. Затова непрекъснато се експериментира с “нови лица”. Така ли е наистина? Да анализираме накратко отделните премиери на България след 1990 г.

Луканов: пълна разруха на държавата

Попов: стабилизация, дължаща се на участието на СДС и основно на Иван Костов в правителството при силна съпротива на БСП срещу реформите.

Димитров: съзидание, продължение на позитивните моменти от правителството на Попов и начало на истински реформи в много области; лятото на 1992 г. беше един златен в икономическо отношение период в новата българска история – овладяна инфлация, растящи доходи - за съжаление прекалено кратък, за да остане в колективното съзнание. Според Lawrence Eagleburger, тогава държавен секретар на САЩ, България е скритата перла на Балканите (!).

Беров: начало на нова разруха, застой и регрес, “безвремие”, мафиотизация на страната, “подготовка” на поредния фалит.

Виденов: логичен завършек на управлението на Беров, пълен крах и банкрупт на държавата.

Костов: нов цикъл на съзидание, стабилизация и растеж, начало на преговори с EС и NATO, България изпреварва Румъния в реформите. Ако реформите бяха продължили и в следващия мандат, днес България вероятно щеше да е поне на нивото на Гърция и нямаше да има почва за такива отчаяни нихилисти, призоваващи да не се гласува. Вярно, няма “контрафактическа” история с “ако”, но и няма никакви причини да се смята, че Костов и СДС нямаше да продължат курса на смели реформи и съзидание.

Симеон: застой и регрес, повторение на Беровото управление с всички негови отрицаталени страни.

Станишев: продължение пагубния курс на Симеон.

Днес България е след Румъния при изпълнението на критериите за членство ЕС. Пита се след като 2001 г. България е била ПРЕД Румъния, кога Румъния е успяла да я изпревари? Очевидно след 2001 г., т.е. някъде при управлението на Симеон и Станишев. При Костов България, и то след Виденовата разруха, изпреварва Румъния, но впоследствие изостава! Това е НЕОСПОРИМ ОБЕКТИВЕН КРИТЕРИЙ И ФАКТ, ясно говорещ за това какво е било управлението на ОДС 1997-2001 г., останалото са празни приказки.

Какво следва от всичко това? Ами много просто - че в България съвсем не ВСИЧКИ политици са маскари и некадърници. Има и способни НЕмаскари; справка: Димитров и Костов. Безупречни ли бяха техните правителства? Разбира се, че не. Идеални политици и правителства няма и не може да има. Прекалено сложни и разнопосочни са обществените интереси, та да може едновременно да се отговори на всички. Нещо повече, както казва Егор Гайдар, резюмирайки своя опит като демократичен премиер и реформатор на Русия:

“Аз осъзнах, че независимо дали го приемаш или не, но политиката почти никога не е избор между добро и зло, а между по-голямото и по-малкото зло. И започнах по-добре да разбирам хората, които, стискайки зъби, поддържаха по-малкото зло, затваряйки очите си пред неговите пороци.”

Така Димитров и Костов действително понякога или вероятно по-често имаха избора само между по-голямото и по-малкото зло. (Колкото до останалите премиери, те неизменно избираха най-голямото зло за българския народ и най-голямото добро за мафията.)

Така че де да бяха българските политици еднакви, но еднакви в смисъл: да бяха всички като Димитров и Костов! Но тъкмо това е проблемът: ЧЕ НЕ СА ЕДНАКВИ. Пропаст дели Димитров и Костов, от една страна, и Луканов, Беров, Виденов, Симеон и Станишев, от друга.

Ето защо е време да се откажем от всеобхватния политически скептицизъм и нихилизъм. Съвсем не е така, че няма за кого да се гласува. Алтернатива има, и то не някаква хипотетична алтернатива от непроверени, неизпитани “нови” лица, а алтернатива от опитни, доказани и компетентни политици и партии. Нищо не е свършено и загубено, основната битка с мафията в България предстои и има кой да я поведе наново. При това изгледите за успех сега са много по-големи, защото за съюзници имаме EС и NATO.

“Стоян”